Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Също тъй ми се струваше, че като обграждахме този полюс, който ни принуждаваше да гледаме към него, макар че самонадеяно затвори очи, ние го карахме да играе опасна роля, понеже от нашия прием той получаваше силата на излъчване, присъща на един манастир.

Затова, след като събрах генералите си, им рекох:

— Ще превзема града чрез смайване. Важно е хората от града да ни попитат нещо.

Моите генерали, помъдрели от опит, макар и нищо да не бяха разбрали от думите ми, с различни шумове изразиха одобрение.

Спомних си също и една реплика, която баща ми противопостави на някои, които му възразиха, че хората в големите неща отстъпват само на големи сили:

— Разбира се — беше им отговорил той. — Но вие изобщо не рискувате да си противоречите, тъй като казвате, че една сила е голяма, когато кара силните да отстъпят. Ето обаче един търговец — як, надут, скъперник. Пренася цяло състояние в диаманти, зашити в пояса му. И ето един хилав, беден и съобразителен гърбушко, съвсем непознат за търговеца, който говори език различен от неговия и желае да присвои камъните. Не виждаш ли къде се крие силата, с която той разполага?

— Изобщо не го виждаме — рекоха другите.

— При това — продължи баща ми — хилавият се е приближил до великана и го кани, понеже е горещо, да сподели чая му. И ти не рискуваш нищо, когато носиш скъпоценни камъни, зашити в пояса си, ако споделиш чая на един хилав гърбушко.

— Разбира се, нищо — казаха другите.

— И все пак на раздяла гърбушкото отнася камъните, а търговецът се пука от яд, с намордник дори на юмруците от танца, който другият му е изиграл.

— Какъв танц? — попитаха другите.

— Този на трите зара, издълбани в една кост — отговори баща ми.

После им обясни:

— Работата е там, че играта е по-силна от предмета на играта. Ти, генерале, имаш власт над десет хиляди войници. Войниците държат оръжията. Всички те са солидарни помежду си. И все пак ти ги изпращаш да се вкарват един друг в карцера. Защото не живееш от нещата, а от смисъла на нещата. Когато смисълът на диамантите се състоеше в това да служат за залог на заровете, те изтекоха в джоба на гърбушкото.

Наобиколилите ме генерали все пак се окуражиха:

— Но как ще въздействаш на хората от града, ако отказват да те слушат?

— Ето че любовта ти към думите те кара да вдигаш празен шум. Ако хората понякога са способни да отказват да слушат, къде си видял способни да откажат да чуват?

— Оня, когото се старая да спечеля за моята кауза, може да се прави на глух за изкусителните ми обещания, ако е достатъчно твърд по душа.

— Разбира се, защото ти излизаш наяве! Но ако е чувствителен към определена музика и ти му я изсвириш, той въобще няма да чуе теб, а музиката. И ако се е съсредоточил над някакъв проблем, който го измъчва, и ти му покажеш решението, той е принуден да го приеме. Как искаш да се преструва пред самия себе си, от ненавист или презрение към теб, че продължава да търси? Ако посочиш на играча на някаква игра спасителния удар, който е търсил, без да го открие, ти придобиваш власт над него, понеже той ще ти се подчини, макар да твърди, че не те зачита. Когато някой ти даде това, което търсиш, ти го вземаш. Тази жена търси изгубения си пръстен или дума от някакъв ребус. Подавам й намерения пръстен. Или й подсказвам думата в ребуса. Тя несъмнено може да откаже да приеме от мен едното или другото от прекомерна омраза. Все пак аз придобих власт над нея, понеже я пратих да си седне. Би трябвало да е луда, за да продължи търсенето…

Хората от града все трябва да желаят, да търсят, да пазят, да отглеждат нещо. В противен случай какво биха обградили с крепостни стени? Ако ги издигнеш около маловоден кладенец и аз ти създам езеро извън тях, твоите крепостни стени падат от само себе си, защото са смешни. Ако ги изградиш около някаква тайна и моите войници край стените крещят тайната ти с цяло гърло, твоите крепостни стени също падат, понеже вече няма какво да пазят. Ако ги построиш около един диамант, а отвън аз разпилявам диаманти като чакъл, твоите крепостни стени падат, защото облагодетелствуват единствено бедността ти. И ако ги изградиш около съвършенството на един танц и същия този танц аз танцувам по-добре от теб, ти сам ще ги разрушиш, за да се научиш от мен да танцуваш…

Искам най-напред хората от града просто да ме чуят. После ще ме слушат. Ала безспорно засвиря ли с тръба под стените им, те ще си почиват спокойно по стените и изобщо няма да чуят напразното ми духане. Тъй като ти чуваш само това, което е за теб. И те извисява. Или разрешава някой твой вътрешен спор.