Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

И колкото по-властна бъде моята принуда, която е вдъхнато у хората влечение към морето, толкова по-малко ще се проявява моята тирания. Защото никаква тирания няма в дървото. Тиранията се проявява, когато поискаш чрез сокове да изградиш дървото. А не когато дървото усвоява соковете.

Винаги съм ти го казвал: да създаваш бъдещето значи преди всичко и изключително да промисляш настоящето. Както и да създаваш кораба значи изключително да създаваш влечението към морето.

Тъй като изобщо — и никога — не съществува логичен език, за да минеш от материалите към това, което е стойностно за теб и стои над материалите, нито за да обясниш империята чрез дърветата, планините, градовете, реките и хората, или меланхолията на твоето лице от мрамор чрез съответните линии и обеми на носа, брадичката и ушите, или вглъбеността на твоята катедрала чрез камъните, или имението чрез съставните му части, или — по-просто — дървото чрез минералните сокове. (И тиранията се поражда от това, че в стремежа си да извършиш едно невъзможно дело ти се дразниш от провалите си, прехвърляш вината за тях върху другите и се ожесточаваш.)

Изобщо не съществува логичен език, понеже не съществува и логическа връзка. Дървото не се ражда от минералните сокове, а от семчицата.

Единственият подход, който има смисъл, но е съвършено неизразим с думи, понеже се родее с чистото творчество или с отзвука, е този, който те заставя да преминеш от Бог към предметите, които са получили от Него смисъл, цвят и подтик. И за теб империята изпълва с тайна власт дърветата, планините, реките, стадата и урвите, и жилищата на империята. Пламенното усърдие на скулптора изпълва с тайна власт глината или мрамора, катедралата придава смисъл на камъните и прави от тях хранилища на безмълвие и дървото усвоява минералните сокове, за да ги укрепи в светлината.

И аз познавам два типа хора, говорещи ми за нова империя, която трябва да се основе. Този тук, който е човек на логиката и гради чрез разума. А пък аз наричам неговия акт „утопия“. И нищо няма да се роди, защото няма нищо в него. Същото е с онова лице, оформено от учителя по скулптура. Тъй като ако творецът може да бъде умен, то творението въобще не се създава от ума. И този човек неизбежно ще се превърне в безплоден тиран.

И другият, одухотворен от нещо силно и неоспоримо, на което не би могъл да даде име. Той може и да не е умен — както пастирът или както дърводелецът, — тъй като творението въобще не се създава от ума. И си омесва глината, без да знае какво точно ще извлече от нея. Резултатът не го задоволява: натиска с палец наляво. После натиска с палец надолу. И лицето му все повече изразява задоволство от нещо, което въобще няма име, но натежава в него. Лицето все повече заприличва на нещо, което съвсем не е лице. И аз дори не зная какво тук значи „да прилича“. И ето че това оформено лице, което е получило една неизразима прилика, е надарено със силата да пренася в теб онова, което е одухотворявало скулптора. И ти си свързан, както е бил свързан той.

Защото този тук въобще не е действал, воден от разума, а от духа. И затова ще ти кажа, че не разумът, а духът направлява света.

Ето, казах ти: „Ако не става дума за слепи роби, всички мнения се срещат у всички хора. Не че хората са непостоянни, а затова, че тяхната съкровена истина е истина, която не намира в думите дреха по своята мярка. И ти е потребно малко от това, малко от онова…“

Тъй като ти опрости нещата, свързани със свободата и принудата. И се люшкаш от едното към другото, понеже истината не е в нито едно от двете, нито помежду им, а извън тях. Но по каква случайност би могъл да обхванеш в една-единствена дума твоята съкровена истина? Това са празни кутии. И в името на какво онова, което ти е потребно, за да се извисиш, би могло да се съдържа в една празна кутия?

Ала за да бъдеш свободен със свободата на певеца, който импровизира на струнния инструмент, не трябва ли най-напред да упражня пръстите ти и да те обуча в песенното изкуство? Което е война, принуда и издръжливост.

И за да бъдеш свободен със свободата на планинеца, не трябва ли да си упражнявал мускулите си, което е война, принуда и издръжливост?

И за да бъдеш свободен със свободата на поета, не трябва ли да си упражнявал мозъка си и изковал стила си, което е война, принуда и издръжливост?

Не си ли спомняш изобщо, че условията за щастието никога не са търсене на щастието? Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Щастието, когато си създал нещо, ти е дадено като награда. И условията за щастието са война, принуда и издръжливост.