Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

И това е много важно, понеже като не разпознаваш с очите си едно родословие, което има смисъл само за духа, ти не приемаш условията за твоето величие. Приличаш на дървото, което, като не намира знаците на слънцето в плода, би отхвърлило плода. Или по-скоро напомняш учителя, който, като не намира в произведението породилата го неизразима подбуда, го изучава, открива плана му, извлича вътрешни закони, ако не може да ги намери в него, и после ти изфабрикува творба, в която ги прилага, и ти идва да избягаш, за да не я слушаш.

И тук пастирката, дърводелецът или просякът имат повече дарба от всички логици, историци и критици в моята империя. Понеже не им харесва това, че техният изровен друм ще изгуби очертанията си. Защо? Защото го обичат. И тази любов е тайнственият път, по който той ги подхранва. Редно е, тъй като го обичат, да получават нещо от него. Не е важно дали успяваш да го изразиш. Само логиците, историците и критиците приемат от света единствено това, което могат да облекат във фрази. Ето защо аз мисля, че ти, малък сине човешки, едва започващ да учиш един език и се мъчиш да налучкваш, и се упражняваш в това, и все още схващаш само една тънка кожица на света. Тежък за пренасяне е той.

Но онези там са способни да вярват само в оскъдното съдържание на жалкия си пазар на идеи.

Ако отхвърлиш моя храм, моя церемониал и моя скромен селски друм за това, че не можеш да изкажеш предмета, нито смисъла на преноса, ще ти натикам носа в собствената ти нечистотия. Защото там, където няма думи, с чийто шум можеш да ме удивиш, или предложени образи, които можеш да размахаш като осезаеми доказателства, ти се съгласяваш при все това да приемеш едно посещение, без да можеш да изречеш името му. Слушал ли си някога музика? Защо я слушаш?

Обикновено приемаш за красива церемонията на залязващото слънце над морето. Ще ми кажеш ли защо?

А аз ти казвам, че ако си яздил магарето си по селския друм, за който ти говорих, ето те променен. Безразлично ми е, че още не можеш да ми кажеш защо.

Затова всички обреди, всички жертви, всички церемониали, всички друмища не са еднакво добри. Сред тях има и лоши, както има пошла музика. Ала не мога да тегля разделителна черта помежду им, воден от разума. Искам само един знак от тях, който си ти.

Когато искам да оценя друма, церемониала или поемата, гледам човека, който е произлязъл от тях. Или слушам биенето на сърцето му.

Това ми напомня майсторите на гвоздеи и дърводелците, които, под предлог, че корабът е съединяване на дъски с помощта на гвоздеи, настояваха да ръководят строежа му и насочването на кормилото му в морето.

И грешката беше винаги една и съща и се състоеше в погрешния подход. Корабът съвсем не се ражда от коването на гвоздеите и от рязането на дъските. Коването на гвоздеи и рязането на дъските се раждат от влечението към морето и израстването на кораба. Корабът се развива през тях и ги усвоява, както кедърът усвоява камъните.

Дърводелците и майсторите на гвоздеи трябва да гледат към дъските и гвоздеите. Те трябва да познават дъските и гвоздеите. Любовта към кораба в техния език трябва да стане любов към дъските и гвоздеите. И аз няма да тръгна да ги разпитвам за кораба.

Същото е и с тези, които съм натоварил със събирането на данъците. Няма да тръгна да ги разпитвам за стъпките на една цивилизация. Нека ми се подчинят благоразумно.

Защото изобретя ли по-бърз платноход и променя ли формата на дъските и дължината на гвоздеите, ето че техниците ми започват да роптаят и да негодуват. Аз разрушавам според тях същината на кораба, който се е крепял преди всичко на техните дъски и гвоздеи.

Но той се крепеше на моя копнеж.

А изменя ли нещо във финансите и следователно в събирането на данъците, ето че онези там започват да роптаят и да негодуват, тъй като аз съм съсипвал империята, която се крепяла на тяхната рутина.

Всички те нека млъкнат.

А пък аз ще ги почитам в замяна. Щом веднъж богът е слязъл дори при тях, няма да тръгна да ги съветвам как да коват гвоздеи или как да режат дъски. Строителят на катедрали, от стъпало на стъпало, въодушевява скулптора да му влее своя възторг. Но той не се бърка и не отива да му дава съвети за формата на една определена усмивка. Тъй като тук става дума за утопия и за построяване света наопаки. Да се занимаваш с гвоздеите значи изобретяваш един бъдещ свят. Което е абсурдно. Или да подчиняваш на дисциплината онова, което е изцяло извън обсега на дисциплината. Точно тук се проявява редът на учителя, който съвсем не е редът на живота. Ще дойде времето на дъските и гвоздеите. Понеже ако се занимавам с тях преди тяхното стъпало, аз напразно се моря по един свят, който изобщо няма да се роди. Тъй като формата на гвоздеите и на дъските ще се очертае от тяхното износване срещу реалните неща в живота, които сами ще се явят на майсторите на гвоздеи и на дърводелците.