Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Освен кръвната връзка в нито един от тези случаи не се съобщаваше за някакво допълнително ниво на връзка — което нямаше нищо общо с моята роля в съдбата на братята Бел. Голяма част от това, което открих, беше свързано с двама или повече членове на едно и също семейство, партниращи си в съвместната си дейност.

Освен това оставаше неразрешена загадката с жената в Балтимор. Коя, по дяволите, беше тя? И какво се е случило с нея след автомобилното преследване? Дали ВПУ е имал съучастник? Или учител в лицето на Кайл Крейг?

Включих се в електронната поща на нашия отдел, за да разпратя част от това, което бях открил.

И щом отворих пощенската си кутия, намерих ново съобщение, което очакваше да бъде прочетено. Не се оказа приятно четиво.

Какво искам ли, детектив Крос? Това ли те вълнува? Честно казано, останах изненадан, че ме питаш за това. Но нека ти го кажа, колкото мога по-ясно.

ИСКАМ да си платиш за това, което причини на брат ми. Това е оправдано, не мислиш ли?

ИСКАМ да те накарам да се замислиш за това как никога не се опита да го разбереш, преди да го убиеш. Също както и мен не разбираш сега. И никога няма да можеш.

ИСКАМ да ти покажа, че не си толкова добър в тази игра, колкото си въобразяваш. И никой от твоите съдебни психиатри не е. Нито профайлърите, които са невероятни измамници, както дори и на теб ти е известно.

ИСКАМ да разбереш още нещо: тази игра никога няма да се играе по други правила освен моите.

И така ще свърши. По начин, който аз пожелая и когато аз реша.

Още въпроси?

— Т. Б… или не е Т. Б.? 21 21 Непреводима игра на думи: освен с Тайлър Бел, инициалите съвпадат и с текста в оригинал на ключовата фраза „To be or not to be“ („Да бъдеш или да не бъдеш“) от прочутия монолог на Хамлет. — Б.пр.

Първото, което направих, бе да препратя съобщението на Анджали Пател с молба за бърза проверка, на което тя отвърна, че не било проблем въпреки късния час. Тя и без това не работеше по друг случай, освен по този на ВПУ.

После се свързах с Бри и два пъти й прочетох съобщението.

— Е, повярва ли му? — попита ме тя, след като свърших. — Онова там, за отплатата?

— Не, не съвсем. А ти?

— Защо трябва да му вярваме? Всичко, което е казал досега, е лъжа. А какво мислиш за начина, по който се е подписал?

Това продължаваше да ни измъчва, тъй като ние реално не знаехме каква част от ВПУ беше Тайлър Бел и каква — театрално изпълнение. Кой беше Тайлър Бел? И по-конкретно кой е бил, преди да започне всичко това или поне преди ние да попаднем в примката му?

— Бих искам да огледам хижата му — казах, внезапно въодушевен от идеята, докато произнасях думите на глас. — Да подуша наоколо.

— И аз си мислех същото, но няма начин, нали? Трябва да разрешим този случай, колкото може по-бързо. Но съм съгласна с теб — бих искала да огледам хижата му.

— Можем да тръгнем в петък — предложих аз — и да се върнем в неделя.

Бри не отговори. Отначало помислих, че е сметнала думите ми за шега. Но после тя се засмя.

— Да не би това да е завоалирано предложение да заминем заедно за уикенда?

Най-накрая Кайл Крейг се завърна във Вашингтон. Страхотно, нали? Беше отпочинал и готов за действие. Всичко отиваше към решително стълкновение и той вече губеше търпение от изчакването да настъпи последният сблъсък. Или по-точно сблъсъци .

Защо късметът му изневери, когато го натикаха в онази адска дупка в Колорадо? Е, той го бе обърнал на своя страна, въпреки предсказанията. Правеше го през целия си живот.

Преди да се прибере във Вашингтон, купи една кола на старо в Мериленд. Буикът се оказа изненадващо бърз. Освен това имаше предимството, че не биеше на очи сред другите автомобили. Крадците на коли от Вашингтон едва ли щяха да го пожелаят, което също не беше за пренебрегване.

За два часа, рано сутринта, от четири до шест, той се поразходи из столицата, като се преструваше, че се любува на гледките като турист. Спомняше си преживелиците като агент в този град. Премина по Първо авеню, покрай сградите на Върховния съд, Камарата на представителите, Сената, Капитолия, дори отдаде чест пред Статуята на свободата на купола й.

Великолепен град! Все още си оставаше един от любимите му, макар че според него не можеше да се сравни с Париж. Винаги се бе възхищавал от французите и от оправданото им презрение към американците.

Накрая Кайл подкара буика по Пенсилвания авеню и мина точно покрай „Хувър Билдинг“, или главната квартира на ФБР. Тук бе сцената на толкова много от триумфалните му успехи, когато служеше като агент, а после като директор — преследвайки жестоките убийци, най-вече серийните. По ирония на съдбата никой не бе постигал повече успехи в разкриването им, дори Алекс Крос.