Майкъл Скот - Некромантът

След известно време сънят му доскуча.

На Джош му се искаше да се събуди.

Караше дълго по булевард „Сър Франсис Дрейк“, после сви вдясно по магистрала 1, а после по крайбрежната магистрала. Това бе тесен двулентов път, виещ се в утринната мъгла, която се разбягваше пред фаровете му, но Джош не се притесняваше. Нищо не можеше да му се случи в един сън. Ако катастрофираше, щеше да се събуди. Все пак жалко, че беше сън с шофиране; щеше да е много по-хубаво, ако беше с летене. Той обичаше сънищата, в които лети.

— Как го прави? — прошепна Софи. — Буден ли е, или спи?

Никола се приведе напред, опря лакти на масата и положи брадичка в шепите си. Взря се настойчиво в образите, които плуваха във въздуха над черепа.

— Вероятно на някакво равнище осъзнава какво става, но нещо е поело контрол върху него. Смятам, че някой го е призовал.

Прометей изгледа черепа с дълбоко отвращение.

— Ако знаех, че това ужасно нещо е у вас, нямаше да ви позволя да го донесете в моето Сенкоцарство. Сестра ми пропиля голяма част от живота си и цялото семейно богатство, за да унищожи тези архонтски играчки.

Никола хвърли кос поглед към Пернел, преди да вдигне очи към Прометей.

— Архонтски ли? Мислех, че са дело на Древните.

Прометей пренебрегна въпроса и съсредоточи вниманието си върху съвършения триизмерен образ, плуващ над черепа.

— Вероятно бихме могли да го стреснем и да го събудим.

— Не! — обади се веднага Софи. Инстинктите й я предупреждаваха, че това би било грешен ход.

— Не — съгласи се Ифа. — Той може да загуби контрол над колата.

— Значи ще седим и ще чакаме да стигне там, закъдето е тръгнал, така ли? — попита Прометей.

— Е — заговори Пернел, без да откъсва поглед от образа над черепа, — мисля, че първата ни работа е да се погрижим той да стигне благополучно до своята цел. Ако катастрофира, може да бъде тежко ранен или убит. Софи — тонът на Вълшебницата омекна, — съсредоточи се върху брат си и го накарай да насочи цялото си внимание към шофирането.

— Как? — попита тя отчаяно. Трудно й беше да държи под контрол паниката, която заплашваше да я обсеби. — Как да го направя?

Изражението на Пернел бе безпомощно. Обърна се към Никола, но той поклати глава.

— Не знам — призна тя. — Просто не му позволявай да направи някоя глупост.

— Говорим за Джош — промърмори Софи. — Той непрекъснато върши глупости. — И то все когато нея я нямаше.

Мислеше си дали да не подкара наистина бързо.

Тази отсечка от крайбрежната магистрала бе сравнително права и мъглата не бе твърде гъста. Можеше да даде газ до дупка и да се понесе с рев по пътя.

Това не би се харесало на Софи.

Мисълта изскочи в главата му точно когато натискаше педала на газта.

Това беше сън.

Това не би се харесало на Софи.

Кракът му отпусна газта. Той тръсна глава. Дори и в сънищата му, тя все се опитваше да го командва.

Групата седеше около масата вече повече от деветдесет минути и Софи трепереше от изтощение.

Ифа се бе надвесила над нея, поставила и двете си ръце върху раменете й, и й вливаше сила, но сребърната аура на Софи вече почти изцяло бе придобила калаеносивия цвят на аурата на жената-воин, а образите, плуващи над черепа, бяха избледнели и станали почти прозрачни.

— Не съм сигурна… колко още… мога да продължавам — прошепна Софи. Главата й туптеше и силна болка бе обхванала напрегнатите й рамене и се спускаше по гръбнака й.

— Къде е той сега? — попита Фламел, като се опитваше да разбере нещо от мимолетно мяркащите се в картината улици и ориентири.

Нитен се наведе над рамото на Ифа и примижа срещу трептящия цветен образ.

— Свива от Ван Нес Авеню по Бей Стрийт.

Пернел вдигна очи към Прометей.

— При кого отива? В Сан Франциско сигурно има някои Тъмни древни.

— Няколко са — отвърна той безизразно. — Кетцалкоатъл, Пернатата змия, има къща там, но това е прекалено фина работа за него. Също и Ерида 66 66 Древногръцка богиня на раздора. — Б.пр. ; тя по-рано се мотаеше из Хейт-Ашбъри 67 67 Квартал в Сан Франциско. — Б.пр. и още има апартамент в квартала, но славните й дни са отминали. Тя не разполага с такава сила. — Древния изведнъж се приведе напред. — Софи, имаш ли някакъв контрол над близнака си?

Тя го изгледа с помътнели от умора очи.

— Можеш ли да го накараш да погледне в определена посока?

— Не знам. Защо?

— Виж дали ще можеш да го накараш да нагласи огледалото. Искам да видя очите му.