Майкъл Скот - Некромантът

— Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи — каза Нитен. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.

— Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.

Нитен се усмихна.

— Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

Пернел се наведе напред и вдиша дълбоко.

— Само че това не е обикновена мъгла, нали?

Ифа премигна, а после бавно се обърна да изгледа Вълшебницата.

— Не, не е естествена. Той знае, че идваме. Всеки момент ще се пренесем… — Още докато го изричаше, гладкото съскане на гумите по бетона се смени с хрущене по песъчлива повърхност. — … от този свят в неговото Сенкоцарство.

Джош се намръщи. Въобразяваше ли си, или мъглата наистина се разсейваше? Той се обърна да попита Софи и в същия миг мъглата изчезна напълно, разкривайки тучен пасторален пейзаж, който се простираше чак до далечното синьо море. Пътят сега представляваше само една прашна лента, оградена от двете страни с плодови дръвчета, само че нито дръвчетата, нито плодовете им му бяха познати. Той се озърна през облегалката към сестра си и повдигна вежда. „Къде сме?“ — изрече само с устни.

Софи поклати глава. „На сигурно място“.

Той тъкмо се канеше да я попита откъде знае, но видя как очите й се стрелнаха към Ифа и инстинктивно разбра, че Софи не иска близначката на Скатах да разбере докъде стигат нейните знания.

Пейзажът изглеждаше подобен — много подобен — на техния свят, но с някои дребни разлики. Дърветата бяха мъничко по-големи, тревата — по-висока, а цветовете — по-наситени и ярки. Той се приведе напред и се взря в небето. То бе ясносиньо, нашарено с бели облаци, но слънцето го нямаше никакво. Джош наклони глава, за да огледа по-добре небето през предното стъкло.

— Няма слънце — прошепна смаяно.

— Защото това е Сенкоцарството на Прометей — отвърна Никола от задната седалка. — Намираме се под земята, в Сенкоцарството, известно някога като Хадес. — Той се закашля, след което отново се отпусна в седалката.

— Всичко, което виждате около себе си, е илюзия — помнете това — завърши Пернел.

— Хадес… — започна Джош, повишавайки тревожно глас.

Някакво движение привлече вниманието му и той се обърна да погледне през прозореца. Сега колата пълзеше по прашния път и той видя как измежду дърветата от едната страна излиза фигура. Последва я втора и трета, и изведнъж покрай тесния път се образува дълга редица от създания със смътно човекоподобен вид. Изглеждаха недооформени, криви, с прекалено големи глави или с една ръка по-дълга от другата, с големи стъпала на тънки крака или с твърде много пръсти на ръцете. Лицата им бяха почти гладки, само с леки вдлъбнатини на мястото на очите и устата, а освен това всички създания бяха плешиви и нямаха уши, нито носове. Когато колата се приближи, Джош видя, че тъмнокафявата им кожа е нашарена с безброй бръчици… като засъхнала кал.

— Това са големи — прошепна ужасено той, спомняйки си калните хора, които бяха придружавали Дий при нападението над книжарницата.

— Не големи… — промърмори Софи. Спомените се блъскаха в главата й; затрептяха образи — мрачни, ужасни картини на безименен древен град. — Не, не са големи…

— Не са големи — сопна се Ифа, като се извъртя в седалката към него. — Дори не ги споменавай. Големите са просто сянка на тези създания. Това са последните останки от Първите хора.

— Първите хора ли? — Джош поклати глава. — Никога не съм чувал за тях.

— Не си ли? — попита невярващо Ифа. Погледна към Никола, Пернел и Софи, преди да се обърне отново към Джош. — Нали знаеш, че моят чичо Прометей е създал първите човеци от кал?

Идеята бе толкова абсурдна, че Джош се засмя. А после осъзна, че никой друг в колата не се смее. Погледна към сестра си и я видя как кимна леко.

— Първите хора.

— Направил е хора от кал ли? Това… Но това е просто…

— През тази седмица вече видяхме хора от кал и от восък — побърза да му напомни Софи.

— Знам, но те бяха изкуствени създания, оживени от аурите на Дий и Макиавели. Това мога да го разбера — поне донякъде. — Той погледна към безформените фигури, наредени покрай пътя, и се обърна към Ифа. — Но ти казваш, че Прометей е създал човешката раса!

Ифа заговори, втренчена право в Джош.

— Чичо ми се появява в митологията на много народи. Има много имена, но историята е една и съща: Прометей е създал първите човеци от кал, използвайки древна технология, която била толкова напреднала, че приличала на магия. Някои от другите Древни са създали животните, но Прометей отишъл една крачка по-далеч. Според мнозина, прекалено далеч. Това е причината Древните да го намразят и прогонят и затова е бил осъден на продължителна, бавна смърт в Сенкоцарството на Хадес.