Майкъл Скот - Некромантът

Николо Макиавели вдиша дълбоко соления морски въздух и притисна ръце към стомаха си. Преди да стане безсмъртен, имаше проблеми с язвата и макар че древният му господар го бе излекувал от всички човешки болести, в моменти на силен стрес стомахът още го свиваше. Сега, докато стоеше на кея на Алкатраз и се взираше в Сан Франциско, имаше чувството, че в него бушува пожар.

— Всичко ще е наред, напълно наред — каза за десети път младият мъж в оцапани джинси и износени каубойски ботуши, който стоеше до него. — Всичко ще е наред.

— Уилям — рече внимателно Макиавели, без да повишава глас, — откога си безсмъртен?

— От сто двайсет и шест години — отвърна гордо Били Хлапето.

— Аз станах безсмъртен през 1527-а — каза италианецът, като хвърли поглед към американеца. — Бях жив, когато Колумб обяви откриването на тази страна. И не съм най-старият безсмъртен — по-стар съм от Дий, но алхимикът Фламел е по-стар от мен, Дънс Скот 21 21 Средновековен английски философ и теолог. — Б.пр. е още по-стар, а Мо Дзъ 22 22 Китайски философ, основател на школата на моизма. — Б.пр. — още по-стар. Гилгамеш е най-стар от всички ни.

Но аз съм имал повече контакти с Древните от тях. И нека ти кажа, че нашите древни господари не одобряват провалите. Изискват пълно подчинение. Очакват резултати. А ние се провалихме — добави той. Вдигна ръката си, свита в юмрук, и разгъна кутрето. — Пратиха ни тук да убием вълшебницата Пернел… — Той разгъна втори пръст. — … и да пуснем създанията в килиите срещу града. — Още един пръст. — Пернел избяга с нашата лодка — добави той и разгъна четвърти пръст, — като ни остави на острова с чудовищата, все още затворени в килиите. Провалихме се. Определено не всичко ще е наред.

И двамата се обърнаха, чули звука на приближаващ двигател. Макиавели засенчи сивите си като камък очи и видя една лодка, която идваше към тях, оставяйки широка бяла диря във водата на залива.

Били вдигна мобилния си телефон.

— Повиках помощ — каза той почти извинително. — Какво мислиш, че ще стане сега?

Макиавели въздъхна.

— Ще бъдем призовани пред нашите господари и лишени от безсмъртие. Ще умрем. Бързо, ако имаме късмет, но господарите ни често са жестоки…

Били потрепери.

— Не съм сигурен, че мисълта за това ми харесва. Свикнах да съм безсмъртен. — После поклати бързо глава. — Моят господар е… — Американецът замълча, опитвайки се да намери подходящата дума. — Той е различен от повечето други Древни. Мога да му обясня всичко. — Той махна неопределено с ръка по посока на затвора зад себе си. — Всичко ще е наред.

— Моля те, престани да го повтаряш.

Яркочервена моторница спря до кея и един висок, впечатляващ на вид индианец с медна кожа и остри като томахавка черти се усмихна на Били Хлапето.

— Нашият господар иска да те види… а също и теб — каза мъжът, обръщайки се към Макиавели. — И двамата здраво сте загазили.

Кукубутите се приближаваха към Дий. Десетки от тях се бяха събрали на площад „Ковънт Гардън“; множество други стояха по покривите на околните сгради и животинският им вой още отекваше над града. Бръснатият водач разпери широко ръце, при което се видяха черните татуировки, виещи се от вътрешната им страна.

— Какво ще правиш сега, докторе?

Дий бръкна под палтото си и докосна дръжката на каменния меч, който висеше под мишницата му. Беше спретнал набързо ножница за него от два кожени колана. Нямаше представа какво ще стане, ако го използва. Дий бе носил Екскалибур в продължение на векове и въпреки това разбираше съвсем смътно силите му. Ограниченият му опит с Кларент подсказваше, че той е още по-могъщ от своя близнак. А сега, когато се бяха споили, трябваше да са още по-силни… или пък двата се неутрализираха взаимно?

Магьосника бързо обмисли възможностите си. Ако извадеше меча, бе сигурен, че той ще озари лондонското небе на километри наоколо и вероятно ще се вижда дори от близките Сенкоцарства. Но пък ако не използваше меча или силите си, кукубутите щяха да го хванат и да го отведат пред Тъмните му господари. А той със сигурност не искаше това: още не бе отпразнувал петстотния си рожден ден. Беше прекалено млад, за да умре.

— Ела с нас тихо и кротко, докторе — рече кукубутът на древния венедски 23 23 Римските историци наричат славяните венеди. По-късно това име се прехвърля на западните славяни. — Б.пр. език от Източна Европа.

Ръката на Дий стисна дръжката на меча. Усети как неговият мраз скова пръстите му и моментално по края на съзнанието му затрептяха странни и чудати мисли.