Майкъл Скот - Некромантът

Гледаха надолу към райски остров.

Под тях, докъдето им стигаше погледът, се простираше златен град. От тази огромна височина той приличаше на лабиринт, с блестящи сини канали, които го обграждаха и се виеха през него. Безброй многоцветни знамена и вимпели се вееха над сградите, а в ароматния въздух се носеха приглушените звуци на музика и смях.

В самия център на острова се извисяваше огромна стъпаловидна пирамида. Върхът й бе плосък и покрит с хиляди пилони със знамена, а дребните точици, които щъкаха нагоре-надолу по стените й, даваха някаква представа за невероятните й размери.

— Вие виждате легендарната Пирамида на слънцето — каза Маретю и посочи с куката си. — Добре дошли на остров Дану Талис.

Прометей сгъна мобилния си телефон и погледна към Никола и Пернел. Древния видимо се бе състарил през последния час. Червената му коса се бе прошарила и той изглеждаше уморен и болен.

— Нитен се обади — каза той много тихо и двамата Фламел разбраха, че новините не са добри. — Джош е призовал Коатликуе. Софи, Нитен и Ифа пристигнали точно когато тя излизала от Сенкоцарството си, но още била държана от някаква магия на Дий. Джош случайно я пуснал в света. — Гласът му натежа и в сълзите, изтърколили се по бузите му, имаше бял дим. — Ифа се пожертвала, за да изтегли Коатликуе обратно в затвора й. Жената-воин я няма вече. Отиде си завинаги.

— Ами близнаците? — прошепна Пернел.

— Софи е в безопасност, с Нитен. Но когато Магьосника и Деър избягали, Джош тръгнал с тях. По свой собствен избор. Загубихме го. Минал е на страната на Тъмните древни.

Всички места, използвани в „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“, са истински. В четирите публикувани досега книги можете да проследите пътуването на близнаците през Сан Франциско до Мил Вали; по улиците на Париж; от гара „Сейнт Панкрас“ на Юстън Роуд в Англия до Стоунхендж; и от Саусалито до Пойнт Рейес и обратно в сърцето на Сан Франциско. Има едно място, което играе важна роля в четирите книги и около което се върти останалата история: Алкатраз.

Скалата е ключова за тази поредица.

Макар че е официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“ 73 73 През 1626 година остров Манхатън е бил откупен от индианците срещу стоки на стойност около 24 долара. — Б.пр. .

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.