Майкъл Скот - Некромантът

Софи инстинктивно разви камшика на Пернел и замахна с него. Той изсвистя през въздуха и направи дълга резка върху гърба на Коатликуе. Една съскаща змийска глава се стрелна към Софи и изплю срещу нея пръски бяла течност. Те не я достигнаха, а паднаха на пода и го прогориха, което даде на момичето някаква представа какво биха могли да причинят на кожата й.

Нитен извади двата си меча и скочи към Дий. Острие от жълт серен дим се появи в ръката на Магьосника и той замахна към японския безсмъртен. Нитен с лекота отбиваше ударите и когато металните му мечове се сблъскваха с горящото острие на Дий, летяха искри. Той скъси разстоянието, а мечовете му свистяха. Магьосника отчаяно отстъпи, размахвайки бясно пламтящото острие.

Сребърната броня на Софи разцъфна около тялото й и тя закрачи към Коатликуе. Камшикът й плющеше и шибаше съществото отново и отново.

— Пусни брат ми!

Ифа се бе втурнала към Джош, когато Деър се изправи пред нея с дървена флейта в едната ръка и томахавка в другата.

— Мислиш, че това може да ме нарани? — изсмя се жената-воин при вида на недодяланата томахавка.

— Не, но това може — каза Деър, поднесе флейтата към устните си и духна. Прозвуча една-единствена нота. Жената-воин моментално се строполи на земята и се загърчи в агония, притиснала ръце към ушите си. Вирджиния застана над Ифа и развъртя леко томахавката над главата си.

— Никога досега не съм убивала някого от Следващото поколение — рече тя небрежно. — Предполагам, че за всичко си има първи път — добави и надигна оръжието.

Джош гледаше с ужас как сестра му замахна към красивата млада жена с дълъг свистящ камшик. Коатликуе отвори уста и изпищя сърцераздирателно. Обърна големите си очи към Джош и пръстите й го задърпаха напред, към мечовете, към нея.

— Защо? — застена тя от болка.

Джош не знаеше отговора. Поклати глава. Това беше нередно, толкова нередно. Софи не биваше да бичува Коатликуе. Той се обърна и видя как Нитен яростно напада Дий. Мечовете му приличаха на размазани петна от светлина, докато той си пробиваше път, изтласквайки Магьосника към стената. Само Вирджиния като че ли се справяше добре. Червенокосата жена-воин лежеше в краката й. Той се ухили: може би в края на краищата великата Ифа не беше чак толкова велика.

Джош се обърна да погледне сестра си. Бронята й вече се бе оформила изцяло, придавайки й почти извънземен вид, и тя плющеше безмилостно с камшика към беззащитната Архонтка.

— Не! — прошепна той, после изкрещя: — Не! — Опита се да изгради собствената си броня, но бе изтощен от викането на Коатликуе. — Престани — изграчи той безполезно.

Софи не му обърна внимание.

А после кракът на Джош докосна каменното острие в краката му и Кларент запулсира, затуптя, въззова го. Разбира се! Той щеше да презареди аурата му, да му даде силата, от която имаше нужда, за да защити Коатликуе. Джош коленичи и ръката му се сви около дръжката на топлия каменен меч.

С ъгълчето на окото си Дий видя как Джош се наведе и посегна към меча. Сърцето му спря да бие. Ако квадратът бъдеше разрушен, Коатликуе щеше да се окаже на свобода… и всичко щеше да бъде загубено.

Нитен забеляза, че Дий се разсея, и нападна отново. И двата меча удариха Магьосника в гърдите. И се пръснаха. Нитен премигна изненадано.

— Забравяш кой съм — изръмжа Дий. Стисна с горящ юмрук Нитен за ризата, вдигна го високо и го метна през стаята. Безсмъртният се блъсна в един кожен диван и отскочи.

Софи видя как Деър надига томахавката над падналата Ифа и замахна с кожения си камшик към помощничката на Дий.

Кашикът жегна плътта на жената и се уви около оръжието, а после го изтръгна от ръката й.

Вирджиния изръмжа яростно, но гласът й секна, щом Ифа протегна ръка нагоре и я стисна за гърлото.

В този миг Джош вдигна Кларент от пода и разруши квадрата.

Мощната вълна от енергия надигна момчето от земята, изтръгна го от хватката на Коатликуе и го запрати право в Дий, като залепи и двамата към стената. Откъсна Вирджиния от хватката на Ифа и прати безсмъртната да се търкаля по пода. Събори Софи на земята и смъкна бронята й, изцеждайки докрай аурата на момичето само за миг.

С ликуващо съскане, Коатликуе пристъпи в света.

— Ах, колко дълго чаках този миг. Нов свят за завладяване. Прясно месо. Прясна кръв. — Двете змийски глави се завъртяха и впериха поглед в Софи. — Първо ти. Твоята малка играчка ме ужили. — Всички змии в дрехата й надигнаха глави и хиляди раздвоени езици затрепкаха, вкусвайки въздуха. — Сребърна аура. Ще бъде хубаво предястие, преди да погълна златната. — Коатликуе направи крачка към Софи.