Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Като чу това, Сцевин счупи тояжката от слонова кост, която държеше в ръка, и отвърна:

— Нека злите уроки да паднат на тази тояжка. Ще отида днес при Тигелин, а след това на пир у Нерва. Нали ще бъдеш и ти? За всеки случай довиждане до в други ден в амфитеатъра, където ще се явят последните християни!… Довиждане!

— В други ден — повтори Петроний, като остана сам. — Значи, няма време за губене. Наистина съм нужен на Меднобрадия в Ахея, следователно може би ще се съобразява с мене.

И реши да опита последното средство.

Наистина на пира у Нерва цезарят сам пожела Петроний да седне насреща му, защото искаше да разговаря с него за Ахея и за градовете, където би могъл да се яви пред публиката с най-голям изглед за успех. Интересуваха го най-много атиняните, от които се боеше. Другите августиани слушаха тоя разговор съсредоточено, за да уловят трохи от мислите на Петроний и да ги представят по-късно за свои.

— Струва ми се, че досега не съм живял — каза Нерон — и че ще се родя едва в Гърция.

— Ще се родиш за нова слава и безсмъртие — отговори Петроний.

— Вярвам, че ще стане така и Аполон няма да бъде завистлив. Ако се върна с триумф, ще му принеса в жертва такава хекатомба, каквато никой бог досега не е получавал.

Сцевин започна да цитира стиховете на Хораций:

— Корабът вече чака в Неапол — каза цезарят. — Бих искал да отпътувам още утре.

При тия думи Петроний стана и гледайки Нерон право в очите, каза:

— Ще позволиш, божествени, преди това да направя сватбен пир, на който ще поканя тебе пръв.

— Сватбен пир? Какъв? — попита Нерон.

— На Виниций с дъщерята на лигийския цар, която е твоя заложница. Тя наистина сега е в тъмницата, но, първо, като заложница, не може да бъде затворена и, второ, ти сам даде позволение на Виниций да се ожени за нея, а тъй като твоите решения, като решенията на Зевс, са неотменими, затова ще заповядаш да я пуснат от затвора, а аз ще я върна на избраника й.

Хладнокръвието и спокойната самоувереност, с която говореше Петроний, смутиха Нерон, който винаги се объркваше, когато някой говореше с него по този начин.

— Зная — отвърна той, като наведе очи. — Мислех за нея и за тоя великан, който удуши Кротон.

— В такъв случай и двамата са избавени — каза спокойно Петроний.

Но Тигелин дойде на помощ на своя господар:

— Тя е в затвора по волята на цезаря, а ти сам каза, Петроний, че неговите решения са неотменими.

Всички присъстващи бяха запознати с историята на Виниций и Лигия и разбираха много добре за какво става дума. Затова млъкнаха, любопитни да чуят как ще завърши разговорът.

— Тя е в затвора поради твоя грешка и непознаване на правото на народите, въпреки волята на цезаря — отвори Петроний, като наблягаше на думите си. — Ти Тигелин, си наивен човек, но и ти не можещ да твърдиш, че тя е запалила Рим, защото, дори да твърдиш това, цезарят не би ти повярвал.

Но Нерон се беше вече овладял и започна да присвива късогледите си очи с израз на неописуемо злорадство.

— Петроний има право — каза той след малко.

Тигелин го погледна изумен.

— Петроний има право — повтори Нерон. — Утре ще й отворят вратите на затвора, а за сватбения пир ще говорим в други ден в амфитеатъра.

„Пак изгубих играта“ — помисли Петроний.

И когато се върна, в къщи, беше вече толкова сигурен, че е дошъл краят на Лигия, та на следната сутрин изпрати в амфитеатъра доверен освободен роб, за да се уговори с началника на сполиариума да получат тялото на девойката, защото искаше да го предаде на Виниций.

По времето на Нерон бе станало обичай да се дават вечерни представления както в цирка, така и в амфитеатрите. Преди това те бяха много редки. Августианите ги обичаха, защото често подир тях следваха пирове и оргии, които траеха чак до сутринта. Въпреки че народът беше преситен от кръвопролитията, все пак, когато се разнесе вест, че иде краят на игрите и че предстои да умрат последните християни на вечерното зрелище, безбройни тълпи се стекоха в амфитеатъра. Августианите се явиха всички до един, понеже предполагаха, че това няма да бъде обикновено представление и че цезарят е решил да си устрои трагическо зрелище от страданието на Виниций. Тигелин запази в тайна какво мъчение беше определено за годеницата на младия трибун, но това само възбуждаше общото любопитство. Ония, които бяха виждали някога Лигия в дома на Плавций, сега разказваха чудеса за хубостта й. Други преди всичко се питаха дали наистина днес щяха да я видят на арената, тъй като мнозина от тях, които у Нерва бяха чули дадения от цезаря отговор на Петроний, тълкуваха този отговор двояко. Някои направо предполагаха, че Нерон ще даде или може би вече е дал девойката на Виниций: спомниха си, че тя беше заложница и следователно беше свободна да почита каквито божества иска, а според правото на народите не можеше да бъде наказвана.