Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Вдишай — казах, сложила ръце на гърдите му, и видях в ума си розовата повърхност на здрав бял дроб. — Издишай — и усетих как цветът избледнява до меко синьо. Нямаше хрипове, нямаше засечки. Посегнах към една дебела хартия, която използвах вместо стетоскоп.

— Кога за последно си изпразни червата? — попитах, като навих хартията на тръбичка. Слабото лице на шотландеца стана лилаво. Но пред непреклонния ми поглед той измърмори нещо неразбираемо, в което различих само думата „четири“.

— Четири дни ? — попитах, като възпрепятствах опитите му да избяга, слагайки ръка на гърдите му. — Стой мирен, само ще те преслушам.

Сърцето звучеше нормално; чувах как се отварят и затварят клапите, всичко беше наред. Бях почти сигурна в диагнозата — бях сигурна от момента, в който го видях, — но вече имахме цяла публика, която надничаше от прага; неговите приятели ни гледаха. За по-голям ефект свалих тръбичката надолу и преслушах корема му.

Точно както си мислех, бученето на газовете се чуваше съвсем ясно в горната извивка на дебелото черво. Сигмоидното черво бе блокирано обаче; там не се чуваше нищо.

— Имаш газове и запек — заявих аз.

— Да, знам — промърмори Инес, като се озърташе трескаво за ризата си.

Сложих ръка върху въпросната дреха, за да му попреча да си тръгне, преди да съм разбрала какво е ял напоследък. Не се изненадах, че е било предимно солено свинско и сухар.

— Ами сушените круши и овесената каша? — попитах, изненадана. Докато се информирах за храната на един кораб, се погрижих да взема мерки срещу запек — заедно с буренцето лимонов сок и лечебните билки — взех и триста фунта сушени круши и подобно количество овесена каша, като смятах, че ще бъдат добавяни към храната на моряците.

Инес мълчеше, но моят въпрос отприщи цял потоп от откровения и оплаквания от страна на зяпачите на прага.

Аз, Джейми, Фъргъс и Марсали се хранехме с капитан Рен и се наслаждавахме на амброзията на Мърфи, затова не знаех за дефицитите в храната на екипажа. Явно проблемът беше самият Мърфи, който, макар че поддържаше високи кулинарни стандарти за масата на капитана, смяташе грижите за екипажа по-скоро за досадни, отколкото за предизвикателство. Той си беше изградил рутина при приготвянето на тяхната храна и се опъваше на всяко предложение за подобряване на менюто, което би изисквало повече време и усилия. Отказа категорично да се занимава с такива глупости като накисване на круши или варене на овесена каша.

Предполагах, че проблемът е в предразсъдъците му по отношение на овесената каша, която смяташе за шотландска приумица, която обиждаше естетическия му вкус. Знаех какво мисли за нея, защото го бях чувала да я нарича „кучешко повръщано“ над таблите със закуска, които включваха овесена каша, към която Джейми, Марсали и Фъргъс бяха пристрастени.

— Господин Мърфи казва, че осоленото свинско и сухарите са достатъчни, за да дадат сили на всеки екипаж, който е хранил от трийсет години — като в неделя има телешко и пудинг. Само дето ако това е телешко, аз съм китаец… И ни било достатъчно — избухна Гордън.

Сред полиглотски екипажи от французи, италианци, испанци и норвежци, Мърфи бе свикнал ястията му да бъдат приемани и консумирани с лакомо безразличие, което надхвърляше националността. Упоритостта на шотландците по отношение на овесената каша събуждаше неговата ирландска непреклонност и проблемът, отначало малък и просто пораждащ несъгласие, вече бе започнал да стига до кипене.

— Знаехме, че ще има овесена каша — обясни Маклауд, — защото Фъргъс така ни каза, когато ни помоли да дойдем. Но има само месо и сухари, откакто напуснахме Шотландия, което направо ти остъргва стомаха, ако не си свикнал с тях.

— Не искахме да тревожим Джейми Рой за такова нещо — включи се Рибърн. — Джорди си носи овес и си правим каша на лампите в каютите. Но вече свършихме овеса от нашите торби, а господин Мърфи държи ключовете за склада. — Погледна ме смутено под русите си мигли. — Не искахме да го молим, като го знаем как се държи с нас.

— А знаете ли какво значи „друпльовци“, госпожо Фрейзър? — попита Макрей, като изви рошавата си вежда.

Докато слушах този порой от оплаквания, избирах билки от сандъчето си — анасон и ангелика, две големи щипки обикновен пчелинок и няколко стръка мента. Сложих ги в едно квадратно парче марля, затворих кутията и подадох на Инес ризата му, в която той веднага се зарови в търсене на укритие.