Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Пак се смръщи над снимката и аз си помислих, че е цяло щастие, че Бри и Родни не присъстват. Бях виждала Джейми като любовник, като съпруг, като брат, чичо, господар и воин, но никога не го бях виждала като яростен шотландски баща. Беше доста страховит.

За първи път си помислих, че вероятно не е чак толкова лошо, че няма възможност да надзирава лично живота на Бри; щеше да изкара ангелите на всяко момче, което дръзнеше да я ухажва.

Джейми примигна веднъж-дваж, после пое дълбоко дъх и усетих как се съвзема.

— Ти мислиш ли, че тя е… девица? — Гласът му пресекна едва доловимо, но го усетих.

— Разбира се, че е — отвърнах категорично. Всъщност си мислех, че вероятно е, но не беше време да изказвам съмнения по този въпрос. Имаше неща, които можех да обясня на Джейми за моето време, но идеята за сексуална свобода не беше сред тях.

— О… — Облекчението в гласа му беше огромно и аз прехапах устна, за да не се разсмея. — Е, сигурен бях, но все пак… нали… — Спря и преглътна.

— Бри е много добро момиче — казах аз и стиснах леко ръката му. — С Франк може и да не се разбирахме много добре, но бяхме добри родители за нея, нищо че аз го казвам.

— Да, знам, че сте били. Не исках да кажа друго. — Изглеждаше смутен и прибра внимателно снимката от плажа в пакета. После го пъхна в джоба си и го потупа, за да се увери, че е там.

Продължи да гледа към луната, после веждите му се събраха в леко смръщване. Морският вятър развяваше кичури от косата му и ги дърпаше от връвчицата, с която бяха прихванати, и той ги отметна разсеяно назад. Явно мислеше за нещо.

— Според теб — започна бавно, без да ме поглежда. — Мислиш ли, че беше мъдро да идваш сега при мен, Клеър? Не че не те искам — добави бързо, когато се сковах до него. Хвана ръката ми, за да не се извърна.

— Не, нямам предвид това! Господи, искам те! — Придърпаме и притисна ръка към сърцето си. — Искам те така силно, че понякога сърцето ми ще се пръсне от радост — добави по-тихо. — Само че… Бриана е сама. Франк го няма, теб също. Тя няма съпруг да я пази, няма мъж роднина, който да я омъжи добре. Дали не е имала още малко нужда от теб? Дали не трябваше да изчакаш малко?

Замълчах, преди да отговоря, опитвах се да овладея чувствата си.

— Не зная — казах накрая; гласът ми потрепери въпреки усилията ми. — Виж… нещата в моето време не стоят така.

— Знам го!

— Не знаеш! — Издърпах ръката си и го погледнах. — Не знаеш, Джейми, и няма как да ти обясня, защото няма да ми повярваш. Но Бри е вече голяма жена; ще се омъжи когато и за когото поиска, а не когато някой уреди сватбата ѝ. Освен това няма нужда да се омъжва. Има добро образование; може сама да се издържа — жените го правят. Няма нужда от мъж да я защитава.

— Щом не е нужно мъжът да защитава жената и да се грижи за нея, значи това е много лошо време! — озвери ми се той.

Поех дълбоко дъх, опитвах да се успокоя.

— Не казвам, че няма нужда. — Сложих ръка на рамото му и заговорих по-тихо. — Казах, че може да избира. Не трябва да се омъжи по необходимост; може да го направи по любов.

Лицето му започна да се отпуска, лекичко.

— Ти ме взе по необходимост, когато се оженихме — каза той.

— И се върнах от любов. Да не мислиш, че вече не ми беше така необходим само защото можех сама да се издържам?

Бръчките се отпуснаха, докато се взираше в лицето ми.

— Не — каза тихо. — Не мисля така.

Прегърна ме и аз го хванах през кръста, усетих пакетчето със снимките на Бриана под бузата си.

— Наистина се тревожа, че я оставих — прошепнах малко по-късно. — Тя ме накара да тръгна; страхувахме се, че ако изчакам още, може да не те открия. Но наистина се тревожа.

— Знам. Не биваше да казвам нищо. — Отметна къдриците от брадичката си и ги приглади.

— Оставих ѝ писмо. Само това можах да измисля… защото знаех, че може… може да не я видя отново. — Стиснах устни и преглътнах с усилие.

Пръстите му галеха нежно гърба ми.

— Така ли? Това е хубаво, сасенак. И какво ѝ написа?

Засмях се малко треперливо.

— Всичко, за което се сетих. Майчини съвети и мъдрости. Всички практически неща — къде са нотариалният акт за къщата и семейните документи. И всичко, което знам или пък мога да предположа за живота. Сигурно няма да го приеме и ще живее прекрасно — но поне ще знае, че съм мислила за нея.

Това ми отне почти седмица, докато проверя всички шкафове и чекмеджета в къщата в Бостън, за да открия деловите документи, чековите книжки и документите за ипотеката, както и всичко за семейството. Имаше много неща, свързани със семейството на Франк; огромни албуми и десетки генеалогични таблици, фотографии, кутии с писма. От моята страна наследството бе по-оскъдно.