Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Няма значение — отвърнах. Погледнах през рамо към купчината смърдящи завивки. Те се размърдаха леко и една ръка се появи, потупа пода, докато не откри легена. Грабна го, изчезна в дълбините на койката и се чу звук от повръщане.

— Проклетник! — казах аз с яд и съжаление — и лека тревога. Десетте часа през Ламанша бяха едно; но такова състояние цели два месеца?

— Глава на прасе — съгласи се господин Уилъби с мрачно кимане. — Как мисли той плъх или дракон?

— Мирише като цял зоопарк — казах аз. — Защо пък дракон?

— Роден в Година на Дракон, в Година на Плъх, в Година на Овца, Година на Кон — обясни господин Уилъби. — Различна година, различни хора. Знаеш ли Це-ми плъх или дракон?

— Имаш предвид коя година е роден? — Имах някакъв смътен спомен за менютата в китайските ресторанти, украсени с животни от техния зодиак, и обяснение какви характеристики имат родените през всяка година. — Роден е през 1721 година, но не знам кое животно се пада тогава.

— Аз мисли плъх — каза господин Уилъби, като гледаше дълбокомислено оплетените завивки, които помръдваха леко. — Плъх много умен, много късмет. Но дракон също може. Много ли похотлив в легло Це-ми? Дракони много страстни.

— Не и напоследък — казах аз, като гледах купчината с ъгълчето на окото си. Тя се надигна и спадна, сякаш съдържанието ѝ се преобърна.

— Аз има китайско лекарство — каза господин Уилъби, като наблюдаваше замислено този феномен. — Добро за повръщане, корем, глава, всичко става кротко и мирно.

Погледнах го с интерес.

— Така ли? Искам да го видя. Вече опитвал ли си го върху Джейми?

Дребният китаец поклати глава със съжаление.

— Не иска. Каза майната ми, хвърли през борд, ако доближа.

Спогледахме се с разбиране.

— Нали знаеш — казах аз с един-два децибела по-високо, — че продължителното повръщане на сухо е много опасно за човека.

— О, най-опасно, да. — Господин Уилъби беше избръснал предната част на черепа си тази сутрин и голата му глава сияеше, когато закима трескаво.

— Съсипва стомашната лигавица и разранява хранопровода.

— Така ли?

— Точно така. Повишава кръвното налягане и напряга стомашните мускули. Дори може да ги разкъса и да причини херния.

— О…

— И — продължих аз, като повиших още повече глас, — може да доведе до преплитане на тестисите в скротума и до спиране на кръвоснабдяването им.

— Ооо! — Господин Уилъби се ококори.

— Ако това се случи — казах страховито, — единственият лек е да бъдат ампутирани, преди да се появи гангрена.

Господин Уилъби изсъска, за да покаже, че е разбрал и е дълбоко потресен. Купчината на леглото, която се бе мятала напред-назад по време на разговора, застина.

Погледнах към китаеца. Той сви рамене. Скръстих ръце и зачаках. След минута един дълъг крак, елегантно гол, се подаде изпод завивките. След още миг и другарчето му се присъедини и стъпи на пода.

— Проклети да сте и двамата — каза дълбок шотландски глас с тон на крайна неприязън. — Идвайте.

Фъргъс и Марсали се облягаха на перилата на кърмата, сгушени един до друг. Той я бе хванал през кръста, а дългата ѝ коса се развяваше на вятъра.

Като чуха стъпките ни, Фъргъс се озърна през рамо. После ахна и се обърна, прекръсти се ококорен.

— Нито… дума… — рече Джейми през зъби.

Фъргъс отвори уста, но нищо не излезе от нея. Марсали също се обърна и изпищя.

— Татко! Какво ти се е случило?

Очевидната ѝ уплаха и загриженост спря Джейми да не изрече някоя злобна забележка. Лицето му се отпусна леко, при което тънките златни игли, които стърчаха зад ушите му, потрепнаха като антенки на мравка.

— Всичко е наред — рече той намусено. — Някаква глупост на китаеца, заради повръщането.

Ококорена, Марсали се приближи и плахо докосна с пръст иглите, забити в плътта на китката му. Още три бляскаха от вътрешната страна на крака му, на няколко инча над глезена.

— А… действа ли? — попита тя. — Как си?

Устните на Джейми потрепнаха, чувството му за хумор започваше да се завръща.

— Приличам на набучена с игли парцалена кукла на вещица — каза той. — Но пък не съм повръщал от четвърт час, така че май работи. — Погледна за миг към мен и господин Уилъби, които стояхме близо до перилата.

— Не ми се смучат краставички сега — каза той, — но може да пийна малко ейл, ако нямаш против да ми донесеш, Фъргъс.

— О, да, да, милорд. Ще дойдете ли с мен? — Неспособен да откъсне очи от него, Фъргъс посегна плахо към ръката му, но размисли.