Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Бараката за щастие беше доста паянтова и гредите ѝ бяха изгнили. Подпали се бързо, но милорд успя да изрита дупка в задната стена и да изпълзи невредим навън. Първо си помислихме, че фенерът е паднал сам и бяхме много благодарни, че той успя да избяга. Само, че милорд ми каза, че е чул някакъв шум — може би изстрел, вероятно само припукване на дъските, както често става в старите складове — и когато се обърнал, видял пламъците.

Фъргъс въздъхна. Изглеждаше доста изморен и се запитах дали цяла нощ е стоял да се грижи за Джейми.

— И така — пак сви рамене. — Не знаем. Такива инциденти може да са просто случайности — може и да не са. Но взети заедно, както и случилото се в Арброут…

— Може да има предател сред контрабандистите — казах аз.

— Така е, милейди. — Почеса се по главата. — Но милорд се тревожи най-много за това кой е онзи мъж, когото китаецът застреля у мадам Жан.

— Защото ти мислиш, че е бил агент на митниците, който е проследил Джейми от пристанището до бардака? Джейми каза, че не е такъв, защото нямал заповед.

— Нямам доказателство — отбеляза Фъргъс. — Но по-лошото е книжката в джоба му.

— Новият завет? — Не виждах връзка и го казах.

— О, има връзка, милейди — или може би има — поправи се Фъргъс. — Тази книжка е отпечатана от самия милорд.

— Ясно — казах бавно, — или поне започвам да разбирам.

Фъргъс кимна мрачно.

— Ще е много лошо, ако митничарите проследят брендито от мястото на доставка до бардака, разбира се, но няма да е фатално — ще намерим друго скривалище; всъщност милорд се е разбрал и със собствениците на две кръчми, които… но това няма значение. — Махна с ръка. — Но ако агентите на краля свържат прочутия контрабандист Джейми Рой с уважавания господин Малкълм от Карфакс Клоуз… — Той разпери широко ръце. — Разбирате ли?

Разбирах. Ако митничарите бяха надушили контрабандата, Джейми можеше просто да разпусне помощниците си, да спре да посещава обичайните свърталища и да изчезне за известно време, да се оттегли в прикритието на печатар, докато не стане безопасно да поднови нелегалните си дейности. Но ако разкриеха едновременно и двете му самоличности, той не само щеше да изгуби и двата си източника на доходи, но и подобно подозрение щеше да доведе до разкриване на истинското му име и на подривната му дейност, а оттук и до Лалиброх и историята му на въстаник и осъден изменник. Щяха да имат достатъчно доказателства, за да го обесят десетина пъти — а и един път е достатъчно.

— Определено разбирам. Значи Джейми се тревожеше не само заради Лери и Хобарт Макензи, когато каза на Иън, че ще е по-добре да изчезнем временно във Франция.

Парадоксално, но се почувствах малко облекчена от разкритията на Фъргъс. Поне вече не бях единствената причина за самоналоженото изгнание на Джейми. Повторната ми поява в живота му може би предизвика криза с Лери, но пък нямаше нищо общо с другите проблеми.

— Точно така, милейди. И все пак не знаем със сигурност, че някой от мъжете ни е предал — и дали ако има предател, той иска да убие милорд.

— Това е проблемът. — Да, проблем, но не голям. Ако някой от контрабандистите беше предал Джейми за пари, това бе едно. Ако обаче бе за лично отмъщение, той можеше да поеме нещата в свои ръце сега, когато бяхме, поне временно, далеч от митничарите на краля.

— В такъв случай — продължи Фъргъс — трябва да е някой от шестимата — шестимата мъже, които милорд ме изпрати да събера, за да плават с нас. Тези шестимата бяха в склада, когато бъчвите паднаха, и когато навесът се запали, всички са ходили в бордея. — Замълча. — И всички бяха на пътя до Арброут, когато ни направиха засада и намерихме акцизния обесен.

— Те знаят ли за печатницата?

— О, не, милейди! Милорд винаги внимаваше да не разбират за това — но е възможно някой от тях да го е видял по улиците на Единбург и да го е проследил до Карфакс Клоуз, и така да е научил за А. Малкълм. — Усмихна се накриво. — Милорд не е от най-незабележимите хора, милейди.

— Съвсем вярно — отвърнах със същия тон. — Но сега всички те знаят истинското име на Джейми — капитан Рен го нарича Фрейзър.

— Да — каза той с лека мрачна усмивка. — Затова трябва да разберем дали наистина плаваме с предател… и кой е той.

Докато го гледах, за първи път ми хрумна, че Фъргъс вече наистина е голям мъж — и то опасен. Познавах го като нетърпеливо момченце на десет години с големи като на катеричка зъбки и още виждах нещо от това момче в лицето му. Но беше минало много време, откакто той беше дете по улиците на Париж.