Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Чакай малко, млади Фъргъс — хванах го аз за ръкава. — Какви бурета, какъв пожар?

— О… — изглеждаше изненадан. — Милорд не ви ли каза?

— Милорд е много болен и не можа да ми каже нищо повече, само да питам теб.

Той поклати глава и изцъка с език съвсем по френски.

— Все си мисли, че няма да му стане толкова зле. И винаги му става, и все пак всеки път се качва на кораб, казва, че било до воля; умът щял да бъде господар, нямало да позволи на стомаха да диктува действията му. И на десет фута от пристанището позеленява.

— Не ми е казвал това — казах аз, развеселена от описанието му. — Упорит глупак.

Марсали стоеше зад Фъргъс високомерно резервирана, преструваше се, че не ме вижда. При това неочаквано описание на Джейми обаче не се сдържа и се изсмя. Улови погледа ми, бързо се извърна с пламнали бузи и се втренчи в морето.

Фъргъс се усмихна и сви рамене.

— Нали го знаете какъв е, милейди — каза той с обич. — И да умира, никой няма да разбере.

— Ти ще разбереш, ако слезеш долу и го погледнеш сега — сопнах се аз. В същото време бях изненадана и усещах някаква слаба топлинка в стомаха си. Фъргъс е бил с Джейми почти всеки ден от двайсет години и все пак Джейми не бе показвал пред него слабост, както пред мен. Ако умираше, аз щях да знам.

— Мъже — поклатих глава.

— Милейди?

— Няма значение. Казвай за буретата и пожарите.

— О, да. — Фъргъс отметна гъстия си перчем с куката. — Беше денят, преди да ви срещне отново, милейди, при мадам Жан.

Денят, когато се върнах в Единбург, само няколко часа преди да открия Джейми в печатницата. Той бил на пристанището в Бърнтайланд с Фъргъс и шестима мъже през нощта, за да могат да се възползват от късното зазоряване през зимата и да приберат няколко бурета с незаконна мадейра, вкарани с товар най-невинно брашно.

— Мадейрата не попива така бързо в дървото като някои от другите вина — обясни Фъргъс. — Не можеш да измъкнеш така бренди под носа на митничарите, защото кучетата веднага го надушват, дори господарите им да не успеят. Но не и мадейрата, особено ако е в нови бъчви.

— Кучета ли?

— Някои от инспекторите имат кучета, милейди, обучени да надушват контрабанден тютюн и бренди. — Махна с ръка и присви очи заради силния морски вятър.

— Успяхме да измъкнем мадейрата и да я отнесем в склада… един от онези, които уж принадлежат на лорд Дъндас, но всъщност са на милорд и на мадам Жан.

— Ясно — казах аз, като отново усетих свиването на стомаха, което бях изпитала, когато Джейми отвори вратата на бардака на Куин Стрийт. — Партньори, значи?

— Да, нещо такова. — Фъргъс звучеше извинително. — Милорд има само пет процента дял, задето намери скривалището и уреди всичко. Печатарството не е толкова печелившо като да държиш hôtel de joie . — Марсали дори не го погледна, но раменете ѝ май се сковаха още повече.

— Опасявам се, че е така — казах аз. Все пак Единбург и мадам Жан бяха далеч зад нас. — Продължавай бързо. Някой може да пререже гърлото на Джейми, преди да разбера защо.

— Разбира се, милейди. — Фъргъс кимна извинително.

Контрабандата била добре скрита и чакала да бъде продадена, а контрабандистите спрели да пийнат нещо и да закусят, преди да тръгнат към дома по зазоряване. Двама от тях си поискали дяловете веднага, трябвали им пари, за да изплатят дългове от хазарт и да купят храна за семействата си. Джейми се съгласил и отишъл в канцеларията на склада, където държали малко злато.

Докато мъжете пиели уиски в единия ъгъл, шегите и смехът им били прекъснати от внезапна вибрация на пода под краката им.

— Залегнете! — изкрещял Маклауд, опитен в тези неща, и мъжете се хвърлили да търсят укритие още преди да видят как големите рафтове с бъчвите близо до офиса започват да се тресат, една двутонна бъчва се изтърколила с тътен и разляла цяло езеро от ейл, следвана от чудовищните си приятелчета.

— Милорд тъкмо минаваше пред рафтовете — каза Фъргъс, клатейки глава. — Само по милостта на Светата Дева не беше смазан. — Една подскачаща бъчва го пропуснала на косъм и той избегнал друга само като се хвърлил с главата напред под един празен рафт, който отклонил бъчвата.

— Както казах, такива неща се случват често — сви рамене Фъргъс. — Десетина мъже умират всяка година при такива инциденти само в складовете близо до Единбург. Но заедно с другите неща…

Седмица преди случая с бъчвите малък навес, пълен със слама, избухнал в пламъци, докато Джейми работел в него. Един фенер, окачен между него и вратата внезапно паднал, подпалил сламата и Джейми се озовал в капан в помещението без прозорци, зад стена от огън.