Диана Габалдон - Каменният кръг

— Горките, направо сте посинели от студ — каза готвачката. — Сядайте тук, ще ви направя нещо топло за хапване. — Тя беше слабичка и с остро лице, но фигурата ѝ не даваше вярна представа за уменията ѝ, защото след минути пред тях бе поставен по един огромен вкусен омлет с големи количества хляб и масло, и малко бурканче сладко.

— Добро е, доста е добро — произнесе се Джефрис, като огледа доволно храната. Смигна на готвачката. — Не че няма да влиза малко по-лесно с нещо за пийване, а? Приличаш на жена, която ще се смили над двама премръзнали нещастници, нали, скъпа?

Дали заради ирландския му чар или при вида на мокрите им, вдигащи пара дрехи, думите му дадоха ефект и на масата до мелничката за пипер се появи бутилка бренди за готвене. Джефрис си наля щедро и отпи без колебание, като млясна с устни.

— О, така е по-добре! Пий, братче. — Подаде бутилката на Джейми, после се отдаде с удоволствие на топлата храна и на клюки с прислужниците. — Е, какво става тука? Бебето роди ли се?

— О, да, снощи! — отвърна нетърпеливо кухненската прислужница. — Цяла нощ сме на крак, докторът идва, трябваха чисти чаршафи и кърпи, и в къщата е пълна лудница. Но не е заради бебето!

— Ей — прекъсна я намръщено готвачката. — Има твърде много работа, за да клюкарстваш. Захващай се, Мери Ан, върви в кабинета и виж дали Негово Благородие ще иска нещо.

Джейми, който обърса чинията си с парче хляб, видя, че прислужницата, несмутена от упрека, тръгна с такава пъргавина, че явно в кабинета се случваше нещо много интересно.

Вече получила цялото им внимание, готвачката им позволи да я убедят да сподели информация с единствено символична неохота.

— Ами започна се преди няколко месеца, когато на лейди Дженива ѝ пролича, горкичката. Негово Благородие е душичка човек. Откакто са се оженили, все се опитва да ѝ угоди, всичко поръчва от Лондон, все я пита дали ѝ е топло, дали иска да хапне… свестен човек е Негово Благородие. Но после, когато видя, че е бременна! — Готвачката замълча и изкриви многозначително лице.

Джейми отчаяно искаше да разбере за детето; какво беше и как е? Но нямаше начин да я пришпорва, затова овладя лицето си, придаде си заинтригувано изражение и се наведе напред окуражително.

— Леле, какви крясъци, какви викове бяха! — рече тя, като вдигна ръце, за да илюстрира изумлението си. — То крещяха, то викаха, то затръшваха врати, то се обиждаха, както и конярите не се обиждат — тъй рекох и на Ан Мари, когато тя ми каза…

— Значи господарят не е бил доволен, че ще има дете? — прекъсна я Джейми. Омлетът се превърна в твърда буца някъде под гръдната му кост. Той отпи още от брендито с надеждата да го прокара надолу.

Готвачката извърна зорките си като на птичка очи към него, извила вежда, явно впечатлена от интелигентността му.

— Ами би трябвало, ама не беше. Никак! Нищо подобно — добави натъртено.

— Ама защо? — попита Джефрис, не особено заинтригуван.

— Чух — каза готвачката, снишавайки глас в страхопочитание пред скандалната информация, — че детето не било негово!

Джефрис, който вече бе на втората чашка, изсумтя от отвращение и изумление.

— Стар козел с младо девойче? Не е много вероятно, но откъде пък е сигурен, че детето не е негово? Може да е негово, що да не е, само тя може да каже, нали?

Тънката уста на готвачката се разтегна в злорада усмивка.

— О, не казвам, че той знае чие е, но… е сигурен. А има само един начин да е сигурен, нали тъй?

Джефрис се взираше в нея, облягайки се в стола си.

— Какъв? Да не казваш, че Негово Благородие е неспособен? — Широка усмивка се появи на обветреното му лице при тази сочна новина. Джейми усети как омлетът се надига и бързо глътна още бренди.

— Е, аз не мога да го кажа. — Устата ѝ се изопна в права линия, после се раздели, за да добави: — Ама прислужницата казва, че чаршафите след първата брачна нощ си били бели, в туй съм сигурна.

Това беше прекалено. Прекъсвайки доволното кикотене на Джефрис, Джейми стовари чашата си на масата и каза рязко:

— Детето живо ли е?

Готвачката и Джефрис се втренчиха изумени в него, но тя, след моментно сепване, кимна в отговор.

— О, да. Хубаво здраво момченце, или поне тъй чух. Мислех си, че вече знаете. Майката умря.

Това директно заявление потопи кухнята в тишина. Дори Джефрис замълча за миг, изтрезнял от новината. После се прекръсти бързо, промърмори: „Бог да я прости“ и допи брендито си.

Джейми усети как гърлото му гори, дали от брендито или от сълзи, не знаеше. Шокът и мъката го задавиха като топка вълна; едва успя да изграчи: