Диана Габалдон - Каменният кръг

— Не мосю Аруе, а една дама романистка ми каза веднъж, че писането на романи е канибалско изкуство, в което човек често смесва частици от приятели и врагове, подправя ги с въображение и остава всичко това да поври, за да се получи вкусна отвара.

Грей се засмя на описанието и кимна на Маккей да отнесе чиниите и да донесе гарафите с портвайн и шери.

— Прекрасно описание, наистина! Като стана дума за канибали обаче, случайно да сте чели „Робинзон Крузо“ на господин Дефо? Още от дете обичам този роман.

Разговорът се насочи към книги и вълнуващите сюжети. Беше станало много късно, когато Фрейзър се върна в килията си, оставайки майор Грей в добро настроение, но в същото неведение относно местонахождението на златото на скиталеца.

2 април, 1755 г.

Джон Грей отвори пакет пера, които майка му беше изпратила от Лондон. Лебедови пера, по-тънки и по-здрави от гъшите. Усмихна се леко при вида им; не съвсем деликатно напомняне, че ѝ пише твърде рядко.

Майка му трябваше да почака до утре обаче. Той извади малкото ножче за писма с монограм, което винаги носеше със себе си, и бавно подостри едно перо така, както му харесваше, докато мислеше какво да напише. Когато потопи перото в мастилницата, думите бяха вече ясни в ума му и той написа бързо, почти без да спира.

2 април 1755 г.

До Харолд, лорд Мелтън, граф Мъри

Скъпи мой Хал, пиша ти, за да те информирам за скорошните събития, които погълнаха цялото ми внимание. Това може да не доведе до нищо, но има някаква вероятност да се окаже от огромно значение.

Подробностите за външността на скиталеца и доклад за бълнуванията му последваха бързо след това, но Грей забави ръката си, докато описваше бягството и залавянето на Фрейзър.

Всъщност този Фрейзър изчезна от затвора толкова скоро след тези събития, че това ме кара да мисля, че все пак е имало някакъв смисъл в думите на онзи скитник.

Ако наистина е така обаче, не успявам да проумея следващите действия на Фрейзър. Той бе заловен след три дни, на повече от миля от брега. Местността около затвора е пуста на много мили околовръст, отвъд село Ардсмюир, и няма голяма вероятност да се е срещнал със свой съучастник, на когото да е казал за съкровището. Всички къщи в селото бяха претърсени, както и самият Фрейзър, но не открихме следа от никакво злато. Това е отдалечен окръг и аз съм почти сигурен, че той не се е свързал с никого извън затвора преди бягството си — сигурен съм, че не го е направил и досега, защото е под постоянно наблюдение.

Грей спря, като отново видя раздърпаната фигура на Джеймс Фрейзър, див като червените елени и сякаш съвсем у дома си сред тресавището, също като тях.

Той нямаше никакво съмнение, че Фрейзър можеше да се измъкне лесно от драгуните, ако беше решил, но не го направи. Остави се да го заловят. Защо? Продължи да пише — по-бавно.

Може, разбира се, Фрейзър да не е успял да открие съкровището или пък такова съкровище изобщо не съществува. Самият аз съм склонен донякъде да вярвам в това, защото ако разполагаше с огромна сума, със сигурност щеше да напусне веднага окръга, нали? Той е силен мъж, свикнал с живота в пустошта и напълно способен, смятам, да стигне по суша до някоя точка на брега, откъдето да избяга в морето.

Захапа леко края на перото и усети вкуса на мастило. Изкриви лице от горчивината, стана и се изплю през прозореца. Постоя там минута, загледан в студената пролетна нощ, като разсеяно бършеше устата си.

Накрая му бе хрумнало да попита; не въпросът, който бе задавал толкова време, а по-важния. Направи го в края на една партия шах, спечелена от Фрейзър. Пазачът стоеше до вратата, готов да го върне в килията; когато затворникът стана от мястото си, Грей също се изправи.

— Няма да ви питам отново защо напуснахте затвора — каза той спокойно, разговорливо. — Но ще ви попитам друго — защо се върнахте?

Фрейзър се скова за миг, сепнат. Обърна се и срещна директно погледа му. За миг не каза нищо. После устата му се изви в усмивка.

— Сигурно защото ценя компанията ви, майоре. Мога да ви уверя, че не е заради храната.

Грей изсумтя леко при спомена. Неспособен да измисли подходящ отговор, той бе позволил на Фрейзър да си тръгне. Едва по-късно през нощта най-сетне стигна до отговор, най-после се сети да зададе някои въпроси на себе си, а не на Фрейзър. Какво щеше да направи той, ако Фрейзър не се беше върнал?

Отговорът бе, че тогава щеше да провери всички близки на Фрейзър, в случай че той е потърсил убежище и помощ при тях.