Диана Габалдон - Каменният кръг

Джейми също забеляза това и ми махна да остана до стената. Сложи фенера на едно буре и клекна пред пленника, за да го гледа в очите.

— Амики — каза той, разпервайки ръце с дланите нагоре. — Амики. Бене-бене. — Приятел. Добър. Това беше таки-таки, полиглотският език, който търговците от Барбадос и Тринидад говореха по пристанищата.

Мъжът се втренчи безизразно в Джейми за миг. После изви едната си вежда и протегна краката си напред.

— Бене-бене, амики? — попита с иронична интонация, която не можеше да бъде пропусната. Добър приятел?

Джейми изсумтя развеселен и потърка с пръст носа си.

— Има право — каза ми на английски.

— Говори ли английски или френски? — Приближих се малко. Пленникът ме погледна и извърна очи с безразличие.

— Дори да знае, няма да каже. Пикар и Фъргъс се опитаха да говорят с него снощи. Не иска да каже и дума, само ги зяпа. Това сега са първите му думи, откакто е на борда. — Habla Espanol? — попита внезапно. Не получи отговор. Мъжът дори не го погледна; само продължи да се взира безизразно в отворената врата зад мен.

— Sprechen sie Deutche? — попитах колебливо. Не отговори, което беше добре, защото аз също не знаех нищо повече на немски. — Холандски също нихт , предполагам.

Джейми ме погледна саркастично.

— Не знам много за него, сасенак, но като го гледам, не прилича на холандец.

— Те имат роби от Елеутера, нали? Това е холандски остров — казах подразнено. — Или от Сен Кроа — той е датски, нали? — Колкото и бавно да работеше главата ми тази сутрин, не ми убягна фактът, че този човек е единственият ни шанс да разберем къде са пиратите — единствената крехка връзка с Иън. — Знаеш ли достатъчно таки-таки, за да го попиташ за Иън?

Джейми поклати глава, взираше се напрегнато в затворника.

— Не. Освен това, което вече му казах, знам само как да кажа „не добре“, „колко“, „дай ми“ и „пусни го, копеле“, но нищо, което да ми послужи сега.

Възпрепятстван, той се взираше в затворника, който му отвръщаше съвсем безстрастно.

— По дяволите! — извика Джейми. Извади кинжала от колана си и преряза канапа, с който бяха вързани китките му.

После освободи и краката му, и седна на пода. Сложи кинжала на бедрото си.

— Приятел — каза твърдо на таки-таки. — Така добре?

Затворникът не каза нищо, но след миг кимна леко, изглеждаше малко объркан.

— В ъгъла има нощно гърне — каза Джейми на английски, стана и прибра кинжала си. — Използвай го, после жена ми ще се погрижи за раните ти.

Лицето на мъжа потрепна леко развеселено. Кимна отново, този път признавайки поражението си. Стана от бурето, обърна се и започна да развързва панталоните си. Погледна настрани към Джейми.

— Това е едно от най-лошите неща, когато си вързан — обясни ми той. — Не можеш да се изпикаеш.

— Разбирам. — Не исках да мисля как го е научил.

— Това и болката в раменете. Внимавай, като го докосваш, сасенак. — Предупредителната нотка в гласа му беше съвсем ясна и аз кимнах. Не за раменете на мъжа се тревожеше.

Все още се чувствах замаяна и задушното помещение засили главоболието ми, но все пак бях по-добре от затворника, който наистина беше „поожулен“.

Но всички рани изглеждаха съвсем повърхностни. На челото му имаше цицина, дълбоко ожулване на едното рамо. Без съмнение беше натъртен на доста места, но заради тъмната кожа и мрака около нас не можех да различа синините.

Глезените и китките му бяха разранени, защото се бе опитвал да свали въжетата. Не бях направила лосион от глог, но бях взела бурканче с мехлем от тинтява. Седнах на палубата до него, а той не ми обърна никакво внимание дори когато започнах да размазвам хладния син крем върху раните му.

По-интересни от пресните рани обаче бяха вече заздравелите. Отблизо успях да различа три бледи успоредни линии, които минаваха по всяка скула, и серии от по три къси вертикални линии по високото тясно чело, точно между веждите. Племенни белези. Значи със сигурност беше африканец; такива белези оставаха след ритуалите за възмъжаване, или поне Мърфи ми бе казал така.

Плътта му беше топла и гладка, хлъзгава от пот. Аз също се усещах топла; потна и не много добре. Палубата се люшна леко под мен и аз сложих ръка на гърба му, за да се задържа. По раменете му имаше тънки следи от камшик, като бразди на малки червейчета под кожата. Беше странно да ги усетя под пръстите си; толкова много приличаха на белезите по гърба на Джейми. Преглътнах, защото ми прилоша, и продължих да се грижа за раните.