Диана Габалдон - Каменният кръг

Марсали облиза устни, пресъхнали от соления въздух, и аз бутнах каната с вода към нея. Тя кимна в благодарност и си наля чаша.

— Затова си помислих — продължи, като гледаше струята вода, — че сигурно е защото мама е родила деца — има нас — и знае, че пак ще е ужасно, и затова не иска да ляга с… Джейми, защото я е страх.

Тя отпи, остави чашата и ме погледна право в очите, вирнала предизвикателно брадичка.

— Аз те видях с татко — рече тя. — Само за миг, преди той да ме види. И… и мисля, че на теб ти харесва това, което той ти прави в леглото.

Отворих уста и пак я затворих.

— Ами… да — казах немощно. — Харесва ми.

Тя изсумтя доволно.

— Ммфммм. И ти харесва да те докосва, виждам го. Ами тогава. Ти нямаш деца. Чувала съм, че има начини да не заченеш, само че май никой не ги знае, ама ти трябва да ги знаеш, защото нали си лечителка и тем подобни.

Наклони глава на една страна, вгледана в мен.

— Искам бебе — призна ми, — но ако трябва да избирам между него и това да ми е хубаво с Фъргъс, избирам Фъргъс. Така че няма да има бебе… ако ми кажеш как.

Прибрах къдриците зад ухото си и се зачудих откъде да започна.

— Ами — казах и поех дълбоко дъх, — нека започна с това, че аз съм раждала деца.

Тя направо се ококори при това.

— Така ли? А татко… Джейми знае ли?

— Е, разбира се, че знае — отвърнах възмутено. — Те са негови.

— Не знаех, че той има деца. — Бледите очи се присвиха подозрително.

— Сигурно е решил, че не ти влиза в работата — отвърнах малко по-остро от необходимото. — И то си е така — добавих, когато тя само изви вежди и продължи да гледа подозрително.

— Първото ни бебе умря — капитулирах аз. — Във Франция. Погребана е там. Моята… нашата втора дъщеря вече е голяма; тя се роди след Калоден.

— Значи той никога не я е виждал? Голямата? — каза тя тихо, мръщеше се.

Поклатих глава, не можех да продумам. Като че ли нещо заседна в гърлото ми и посегнах към водата. Марсали бутна разсеяно каната към мен, като се наведе заради люлеенето на кораба.

— Това е много тъжно — каза на себе си. После ме погледна и пак се смръщи в концентрация, опитваше се да проумее.

— Значи ти имаш деца и за теб няма разлика? Ммфффмм. Но е било много отдавна… Имала ли си други мъже във Франция? — Долната ѝ устна покри горната и тя много заприлича на малък упорит булдог.

— Това — казах твърдо, като оставих чашата — определено не е твоя работа. А колкото дали има значение раждането, вероятно има за някои жени, но не за всички. Но така или иначе съществуват основателни причини да не искаш дете веднага.

Тя се изправи заинтригувана.

— Значи има начин?

— Има много начини и за нещастие повечето от тях не вършат работа — казах ѝ, като леко съжалявах, че не мога да ѝ изпиша противозачатъчни таблетки. Все пак добре си спомнях съвета на maîtresses sage-femme , опитните акушерки в Болницата на Ангелите, където бях работила в Париж преди двайсет години.

— Дай ми малката кутия от шкафа ей там — каза ѝ, като посочих вратичките над главата ѝ. — Да, тази. — Някои френски акушерки правят чай от мирика и валериана — казах аз, докато ровех из медицинското си сандъче. — Но е доста опасен и не е особено надежден. Според мен.

— Липсва ли ти? — попита внезапно Марсали. Аз я погледнах стресната. — Дъщеря ти? — Лицето ѝ беше неестествено безизразно и аз подозирах, че този въпрос е свързан повече с Лери, отколкото с мен.

— Да — отвърнах простичко. — Но тя е голяма, има си свой живот. — Буцата в гърлото ми се завърна и аз сведох глава над кутията, за да скрия лицето си. Вероятността Лери да види Марсали отново не беше по-голяма от вероятността аз да видя някога Бриана; но това не беше мисъл, върху която исках да се спирам.

— Ето — казах и извадих голямо парче пречистен сюнгер. Взех един от тънките хирургически ножове от капака на кутията и внимателно го разрязах на няколко тънки парченца, около три на три инча. Потърсих пак в кутията и открих малко шишенце масло от вратига, с което внимателно накиснах едно от квадратчетата под любопитния поглед на Марсали.

— Добре — казах. — Важно е количеството масло, което се използва. Ако нямаш масло, натопи го в оцет — дори във вино, в краен случай. Сложи парченцето сюнгер вътре в теб, преди да легнеш с мъж — не забравяй да го направиш и първия път, забременява се и от веднъж.

Марсали кимна, широко отворила очи, и докосна леко сюнгера с показалец.

— Да? И… и после? Пак ли го вадя или…

Трескав вик отгоре, заедно с внезапното накланяне на кораба, когато сви главните платна, сложи край на разговора ни. Нещо се случваше.