Диана Габалдон - Каменният кръг

— Милорд… — започна той без дъх, когато се появи на върха, но Джейми вече минаваше покрай него и си слагаше наметалото, устремен към къщата.

— Но, милорд… — рече Фъргъс зад него, запъхтян и изплашен. — Милорд, войниците…

— Войници ли? — Джейми спря рязко и се обърна, чакаше нетърпеливо момчето да го настигне надолу по хълма.

— Какви войници? — попита отново, когато Фъргъс се изпързаля до него.

— Английски драгуни, милорд. Милейди ме изпрати да ви кажа — за нищо на света да не излизате от пещерата. Един от мъжете ги видял вчера, на лагер са до Дънмаглас.

— По дяволите.

— Да, милорд. — Фъргъс седна на един камък и започна да си вее с ръка, тесните му гърди се надигаха при всеки дъх.

Джейми се поколеба, не знаеше какво да стори. Инстинктите го подтикваха да не се връща в пещерата. Кръвта му се бе сгорещила от вълнението, когато видя Фъргъс, и той възнегодува пред мисълта да се върне послушно в скривалището си, като червейче, търсещо укритие под камък.

— Хмм. — Сведе поглед към Фъргъс. Променящата се светлина започваше да очертава слабия му силует на фона на чернотата на гората, но лицето му още бе само бледо петно, белязано от двете по-тъмни петна на очите. Някакво подозрение се разбуди у Джейми. Защо сестра му ще изпраща Фъргъс в такъв странен час?

Ако е трябвало да го предупреди за драгуните, по-безопасно беше да изпрати момчето през нощта. Ако пък не е било толкоз спешно, защо не е изчакала до следващата нощ? Отговорът беше очевиден — защото Джени бе решила, че вероятно няма да може да му изпрати вест следващата нощ.

— Как е сестра ми? — попита той Фъргъс.

— О, добре, милорд, много добре. — Твърде старателния отговор потвърди подозрението на Джейми.

— Ражда ли? — попита той.

— Не, милорд! Съвсем не!

Джейми се наведе и стисна здраво рамото му. Костите на момчето бяха така малки и крехки под пръстите му, че неприятно му напомниха за зайците, които бе разсякъл за Джени. Все пак засили хватката си. Фъргъс се сгърчи и опита да се измъкне.

— Кажи ми истината, човече — каза Джейми.

— Не, милорд! Наистина!

Хватката се затегна неумолимо.

— Тя ли ти каза да не ми казваш?

Забраната на Джени явно беше буквална, защото Фъргъс отговори на този въпрос с явно облекчение.

— Да, милорд!

— Ох… — Той отпусна ръката си и Фъргъс веднага скочи, вече говореше високо, докато разтриваше кльощавото си рамо.

— Рече да не ви казвам нищо друго, освен за войниците, милорд, защото иначе ще ми отреже шушулките и ще ги свари като репи и наденици!

Джейми не можа да скрие усмивката си при тази заплаха.

— Е, храната може да не достига — увери той своето протеже, — но не чак дотам.

Погледна към хоризонта, където вече личеше тънка ярка розова линия зад черните силуети на боровете.

— Хайде да вървим; след час ще е съмнало.

Тази сутрин къщата не изглеждаше никак пуста. И слепец можеше да види, че в Лалиброх става нещо; котелът за прането, пълен с вода и кърпи, стоеше на поставката си в двора и под него гореше огън. Жално мучене долиташе от обора — сякаш душаха някого — и подсказваше, че единствената останала крава спешно се нуждае от доене. Дразнещо блеене от козарника му подсказа, че и неговите женски обитатели се нуждаят от същото.

Когато влезе в двора, три пилета изтичаха покрай него, размахвайки крила, преследвани от Джеху, териера мишелов. Джейми скочи напред и изрита кучето точно под ребрата. То полетя във въздуха, а на муцуната му бе изписано изражение на крайна изненада. Приземи се със скимтене, надигна се и офейка.

Откри децата, по-големите момчета, Мери Макнаб и другата слугиня, Суки, в салона, под надзора на госпожа Кирби, строга и непреклонна вдовица, която им четеше от Библията.

— „И не Адам бил прелъстен, а жената била прелъстена и падна в престъпление“ [1] Първо послание на свети апостол Павла до Тимотея, 2:14. — Б.пр. — четеше госпожа Кирби. От горния етаж се чу силен, продължителен писък, който сякаш не спираше. Госпожа Кирби спря за миг, за да позволи на всички да го оценят, и после продължи да чете. Очите ѝ, бледосиви и влажни като сурови стриди, погледнаха към тавана, после спряха със задоволство на редицата напрегнати лица пред нея.

— „Но ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.“ [2] Пак там. 2:15. — Б.пр. — прочете тя. Кити избухна в истеричен плач и зарови лице в рамото на сестра си. Маги Елън ставаше яркочервена под луничките, а по-големият ѝ брат бе пребледнял от писъка.