Диана Габалдон - Каменният кръг

Здесь есть возможность читать онлайн «Диана Габалдон - Каменният кръг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: popadanec, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Каменният кръг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Каменният кръг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С този наситен, жив разказ Диана Габалдон продължава историята на Клеър Рандал и Джейми Фрейзър, която започна с вече класическия роман „Друговремец“ и продължи с „В капана на времето“. Като ни понася от бойните полета на Шотландия от осемнайсети век и ни води в екзотичните Западни Индии, Диана Габалдон изтъкава отново магията си в един великолепен и незабравим роман.
Тяхната страстна среща се е случила много отдавна във всяко отношение. Преди двайсет години Клеър Рандал се завръща назад във времето и попада в прегръдките на галантния шотландец от осемнайсети век Джейми Фрейзър. После тя се озовава отново в своето време, за да роди детето му, и вярва, че той е загинал в трагичната битка при Калоден. И все пак споменът за Джейми все още я владее… а тялото ѝ копнее за него в сънищата ѝ.
Тогава Клеър разбира, че Джейми е оцелял. Разкъсвана между желанието да се върне при него и да остане с дъщеря си в своето време, тя трябва да избере съдбата си. Когато времето и пространството завършват цикъла си, Клеър трябва да намери кураж, за да се изправи пред страстта и болката, които я очакват… опасните интриги в разделената Шотландия… и страховитото пътуване към мрака на неизвестното, което може да я свърже отново с нейната вечна любов — или да я обрече завинаги. КАМЕННИЯТ КРЪГ

Каменният кръг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Каменният кръг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Добре ли си, сасенак?

Бях се издрала на няколко места, бях много мръсна и краката ми трепереха от страх, но в общи линии бях добре.

— Добре съм. — Хванах ръката му. Този път ми позволи.

— Това е добре — рече тихо след миг. Стисна ръката ми под лакътя си и продължихме.

— Имаш ли някаква представа кои са? — Трябваше да говоря малко по-високо, за да ме чува над шума на морето зад нас, но не исках да мълчим.

Той поклати смръщен глава. Усилието да говори като че ли го изваждаше бавно от шока.

— Чух един от моряците да вика на другите на борда, говореше на френски. Това не доказва нищо — моряците са от къде ли не. Все пак съм виждал достатъчно кораби по пристанищата, за да си мисля, че този не прилича на търговски — нито пък на английски — добави той. — Макар че не мога да кажа защо. Може би заради начина, по който бяха нагласени платната.

— Беше син, с черна ивица — казах аз. — Само това успях да видя, преди да започнат да стрелят.

Дали можехме да го открием по това? Зрънцето на идеята ми даде надежда; вероятно ситуацията не бе така отчайваща, както си мислех. Ако Иън не беше мъртъв, можехме да открием накъде е тръгнал корабът…

— Видя ли име на него? — попитах аз.

— Име ли? — Изглеждаше изненадан. — Какво, на кораба ли?

— Корабите нямат ли имена, изписани на борда? — попитах аз.

— Не, защо? — Звучеше искрено объркан.

— Тогава как изобщо ги разпознават! — ядосах се аз. Изненадан от тона ми, той дори се усмихна леко.

— Аз пък си мисля, че не биха искали някой да знае кои са, като се има предвид с какво се занимават — рече сухо.

Вървяхме още малко, замислени. После попитах:

— Но как разпознават законните кораби, ако нямат имена ма корпусите?

Той ме погледна с извита вежда.

— Е, аз те различавам от другите жени, а името ти не е изписано на гърдите, нали?

— Не, само буквата „А“ [21] Препратка към героинята от „Алената буква“ на Натаниел Хоторн, която е принудена да носи на гърдите си алена буква „А“, защото е смятана за блудница. — Б.пр. — сопнах се, аз, но като видях празния му поглед, добавих: — Искаш да кажеш, че корабите се различават достатъчно на външен вид — и са достатъчно малко, — за да могат да ги познават лесно?

— Не и от мен — каза искрено. — Аз знам само няколко; кораби, чиито капитани познавам и на които съм се качвал по работа, и няколко товарни лодки, които сноват напред-назад толкова често, че съм ги виждал десетина пъти по пристанищата. Но един моряк ще знае много повече.

— Тогава вероятно е възможно да разберем кой кораб отведе Иън?

Той кимна, като ме гледаше любопитно.

— Да, струва ми се. Докато вървяхме, се опитвах да си припомня всичко видяно, за да го кажа на Джаред. Той знае много кораби и още повече капитани — вероятно някой от тях ще знае син кораб, широк в средата, с три мачти, дванайсет оръдия и смръщена фигура на носа.

Сърцето ми подскочи.

— Значи все пак имаш план!

— Не бих го нарекъл чак план — каза той. — Просто не мога да измисля нищо друго. — Сви рамене и избърса лицето си с ръка. По нас се бяха появили малки капчици влага, които светеха в червените косъмчета на веждите му и покриваха бузите му като сълзи. Той въздъхна.

— Може да тръгнем от Инвърнес. Не виждам какво друго можем да направим; Джаред ще ни очаква в Хавър. Когато се видим с него, сигурно ще ни помогне да разберем как се казва синият кораб и накъде е тръгнал. Да — рече сухо, очаквайки въпроса ми, — корабите си имат домашни пристанища и ако не са военни, имат редовни маршрути, вероятно и документи за управителя на пристанището, в които пише накъде са тръгнали.

За първи път от спускането на Иън в Кулата на Елън се почувствах по-добре.

— Ако не са пирати или буканиери [22] Буканиер е термин, използван през късния 17-ти век в Карибските острови. Буканиерите са били капери или пирати, които атакували френските и испанските кораби в Карибско море през 17-ти и 18-ти век. Терминът буканиер идва от френската дума „Boucanier“, означаваща ловец на диви бикове и свине. Те опушвали месото на дървени скари, наречени „boucans“, за да бъде съхранено за по-дълго време. Буканиерите научават това от местните племена араваки, населяващи Санто Доминго. Въпреки това, островитяните скоро започнали да използват думата буканиер, за да опишат пиратите в Карибите през 1660-те. Английските заселници на Ямайка първи започнали да разпространяват името със значение на бунтовни пирати, плаващи по карибските пристанища и морета. — добави той, с предупредителен поглед, който веднага попари надеждите ми.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Каменният кръг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Каменният кръг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Диана Габалдон - В капана на времето
Диана Габалдон
Диана Габалдон - В капан на времето
Диана Габалдон
Диана Габалдон - Друговремец
Диана Габалдон
Мишел Зинк - Огненият кръг
Мишел Зинк
libcat.ru: книга без обложки
Христо Пощаков
Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2
Диана Гэблдон
Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1
Диана Гэблдон
Отзывы о книге «Каменният кръг»

Обсуждение, отзывы о книге «Каменният кръг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.