Луис Ламур - Укротяване на степта

Но в същия миг той се сгромоляса безпомощно на пода, изпускайки оръжието си.

А аз продължавах да го гледам втренчено със заредена карабина.

— Рей, стари приятелю. Добре си се научил, нали?

Логан се гърчеше от болка. Вече изнемощяваше.

— Лиза, вземи този револвер и стой до прозореца — много трудно ще се измъкнем.

Логан лежеше и ме гледаше.

— Сякаш винаги го бях предусещал, Рей. Че ще падна от твоята ръка… Съдба.

Той умираше и го знаеше, но беше още опасен. Аз вече не можех да му вярвам. Той разбра това и каза:

— Добро момче, добро момче.

Чуваха се как идват — най-малко тридесет въоръжени мъже. И много опасни.

— Отивам на изток, Логан. Ти бе последният. Ще захвърля оръжието си.

Заредих всичко отново. Логан ме бе научил на това — да зареждам веднага, след като съм стрелял. Те стояха отвън. Аз отидох до вратата.

— Смоуки Хил, елате заедно с Бронк вътре.

Те влязоха, след като с Лиза ги бяхме взели на мушка и двамата. Логан ги погледна. Взираше се в тях, но после погледна към мен.

— Казвах ти, че Плътарк ще ти хареса… Аз…

И точно в този миг Логан умря. На пода. Стана ми болно и празно.

Погледнах към Смоуки Хил и Бронк.

— Истинското му име беше Логан Полард. Беше най-добрият ми приятел. Аз се махам от тук и тя идва с мен. Бях дошъл за нея.

Смоуки Хил се засуети. Попитах остро:

— Нещо напротив?

— Не — каза Бронк.

Тръгнахме да излизаме. Лиза бе разтревожена.

— Ти си ранен, Рей!

— Лиза, трябва да действаме бързо — да не им оставяме време да променят решението си.

Усещах засъхнала кръв под ризата си, но общо взето бях добре. Трябваше да издържа — нямах друг избор.

— Рей… той се отнасяше добре към мен. Наистина.

— Не се и съмнявам в това. Логан е бил и добър човек.

Никой не каза нищо, като излязохме и тръгнахме към конете. Може би те не искаха да застават срещу оръжието ми. Може би бяха вцепенени от случилото се. Може би просто не искаха нищо от мен.

Чак когато се отдалечихме, Лиза се отпусна и ме заоглежда. Рамото ми бе простреляно, бе засегнат и мускула на ръката. Бях улучен и в реброто. Изгубих доста кръв.

Срещнахме Мустанг, заедно с патрулираща група, около Найн Майл Вали. Успокои се щом ни видя…

Да, такъв беше животът преди страната да се разрасне и хората да захвърлят оръжията си. Някой ден, надявам се това никога да не става, може да дойде време, когато земите на Дивия Запад да запустеят и да станат отново диви и опасни… Защото всичко може да се случи — може в страната ни да дойдат врагове. Тогава всичко би се променило. Тогава момчетата трябва да вземат оръжия и да бранят своята земя като истински мъже.

Те ще могат да го направят, ако се наложи. Сега пушките събират прах по таваните, кравите се скитат тлъсти и мързеливи. Но старият дух е още жив. Също, както във времената, когато стада от едри бизони нахлуваха от Тексас. И когато момчетата търсеха злато в рекичките…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5051

Издание:

Луис Ламур. Укротяване на степта

ИК „Юнивърс“, Хасково, 1994

ISBN: 954-8397-08-0