Луис Ламур - Укротяване на степта

Той веднага дойде при мен — да ме поздрави. Толкова щастлив се почувствах да си видя скъпото конче… Неочаквано пръстите ми напипаха нещо под седлото. Сгънат лист хартия! Пулсът ми се ускори. С треперещи ръце разгънах хартията.

„Скъпи мой Рей,

Моля те, не се опитвай да ме намериш. Махни се. Намирайки ме ти ще изпиташ страдание и може би ще умреш. Добре съм и ще съм щастлива да знам, че ти си добре и далеч от тук. Махни се! Ако ме обичаш, махни се!

Най-после съобщение!

Не мислех за нищо, свързано с това, че тя ме отпращаше. А напротив — исках я още повече, исках я до мен! Собственикът излезе:

— Исках да те известя, момичето бе тук.

— Кога?

— Преди два дена. Дойде с един каубой и с тях — още двама. Изглеждаха мошеници. Тя отиде при коня под погледите на двамата. Зарадва се, че си идвал.

— Как изглеждаше тя?

— Доста добре. Истинска красавица.

— Накъде тръгнаха.

— Тръгнаха при залез-слънце. Сякаш на юг, но въобще не мога да бъда сигурен — едвам се виждаше портата.

Въпреки, че му зададох още цял куп въпроси, не можах да науча нищо повече. Единствено разбрах, че Лиза е била непрекъснато надзиравана от мъжете, а каубоят е гледал да не се навърта много из къщата. Мъжът продължи:

— Интересуваха се за теб. И сякаш нарочно си плануваха така времето, че да тръгнат привечер.

Върнах се и разказах всичко на Мустанг. Както и това, че описанието на мъжете не ми говореше нищо.

— Рей, някакъв мъж пита за теб. Той е в хотела. Оня там… Денисън.

— Ще отида. А каза ли какво иска?

— Не. Питаше много неща за теб. Пита за Бардит и за случката в заведението на Билингс.

Хотелът имаше две крила и беше доста порутен. Денисън Мийд стоеше край огъня, когато влязох в салона. Там нямаше почти никой. Мийд стана, стиснахме си ръцете. Той изглеждаше много радостен да ме види.

— Тайлър, направо към въпроса. Когато за първи път говорихме в Денвър, аз бях поразен от приликата ти с мой познат, за когото се сетих. Когато отговори на моите въпроси, за мен вече нямаше никакво съмнение, че ти си човекът, когото търся.

— Страхувам се, че не ви разбирам, господине.

— Аз ви казах, че съм съдия. Блейър Истейт са едни от най-старите клиенти на моята фирма.

Мийд изглеждаше приятен човек, но нямах и представа какво имаше пред вид и каква беше тази цел, която той явно преследваше толкова упорито.

— Тайлър, имаш ли нещо, останало от майка ти?

— Само една снимка. Нищо друго.

— Снимка? Имаш ли я сега?

От известно време носех снимката в себе си, а не както досега — в седлото на коня си. Така че му я показах. Той се усмихна.

— Да, разбира се! Вирджиния Блейър! Нито за миг не съм забравил това лице, въпреки че я бях виждал само на снимка.

— Блейър?

— Девическото й име. Семейството й е било заможно, не богато, но заможно и с добри позиции в обществото.

Това не ми говореше нищо, докато не разбрах, че за мен имаше оставени пари. Освен това мама се беше погрижила да имам голяма ферма в Мериленд — над хиляда акра.

— Мястото е прилично… Фамилията беше разстроена, след като майка ти се омъжи за баща ти. По-късно те съжаляваха, но беше вече късно. Ние се опитвахме да намерим майка ти, но безуспешно… Сега, ако искаш да се вслушаш в моя съвет, тръгни с мен на изток. Ти можеш да гледаш животни, да обяздваш коне — това е чудесно. Ще можеш да го правиш там.

Никога досега не ми бяха предлагали нещо такова. Звучеше прекрасно — щях да правя това, което харесвах и дори нямаше да се налага да нося оръжие. И хората нямаше да ме знаят като Рей стрелеца.

Звучеше много хубаво… но си спомних за Лиза.

Бележката й ми казваше да се махам, но аз бях прочел нещо повече в тези редове. Тя се страхуваше за мен…

— Господин Мийд, ще се вслушам в съвета ви. Тръгнете и уредете всичко. Аз ще дойда, но първо имам да свърша една друга работа.

— Тайлър, бъди внимателен. Запознах се със ситуацията в този град. Ти го превърна в мирно селище, но това е само повърхността. Цялата сган от мошеници би се нахвърлила като глутница хиени върху теб при удобен случай.

— Да, сър.

Излязох на улицата, убеден в правилността на решението си. Трябваше да намеря Лиза… Тя беше с някой друг. Дано да не е направила още своя избор. Но, ако го беше направила, щях да се върна на изток и да започна отначало…

Когато влязох в офиса, Мустанг крачеше нервно.

— Имам новини за теб! Тръгнах по следите на господата, които бяха посетили Олд Блу. Тръгнали са на юг, направо в дивата пустош.