Луис Ламур - Укротяване на степта

Тя се върна в града с мен. Заведох я до гарата. Тя тъкмо се качваше, когато двама конника се приближиха.

— Мушкай се вътре!

— Какво?

С няколко точни изстрела ликвидирах опасността и момичето замина невредимо. Тръгнах към управата. Мустанг хвърли цигарата си на земята, щом ме видя.

— Безпокоях се. Допреди няколко минути насреща на улицата имаше четирима от техните. Само чакаха да разберат, че си мъртъв и щяха да нахълтат тук.

Разказах му всичко. Като на истински приятел и храбър боец. Наистина — цяла дузина „герои“ не би стигнала, за да се справи с него. Той беше страхотно смел.

Тръгнахме из града да видим дали всичко е наред. Никога в Алта не е имало такава дисциплина и законност. Колко мошеници само бяхме изселили! Арестувахме не един за побой с ножове. Вече втора седмица в града властваше относително спокойствие. Нещата започваха да поулягат. Жените излизаха по магазините по-често от всякога. Негодниците бяха вече в малцинство. На хората им харесваше така. Всички бяха доволни. Прекрасен февруари!

Непрестанно мислех за Лиза, но исках да обмисля всичко хладнокръвно и спокойно. С Билингс не можеше да се действа с разговори. Не би издал и частичка от това, което знае. Все нещо трябваше да е в състояние да го прекърши…

Попаднах на нещо интересно в архива на управата. Шерифът преди Джон Ленг е бил убит, убит от упор.

Ленг не е бил в града по това време. Той е бил изпратен някъде и му е било обещано, че ще стане шериф. Писмото, огласяващо това, бе в архива. То бе подписано от някакъв си Т. Дж. Фарис.

В града нямаше човек с такова име. Но явно този човек е бил познат на Ленг. Ленг му се е доверявал… Ясно е също, че този Фарис е бил сигурен, че е можел да направи, каквото си поиска в града.

Бен Билингс беше предпазлив. Той винаги е бил фактор в града. Аз не можех да забравя какво бе казало момичето. Билингс знаеше нещо за Лиза. А той беше изключително внимателен — аз го наблюдавах. Не яздеше извън града. Не се застояваше никъде за по-продължително време. Той със сигурност беше обезпокоен сега. Трябва да се е досетил, че ние сме разбрали какво ми бе скроил, и че го бе скроил именно той.

Билингс искаше да ме види мъртъв, защото в града всичко му вървеше по мед и масло — мините, бизнеса… с изключение на мен (аз му мътех водата).

Една вечер, както си вървях по улицата, някой ме заговори, без да мога да го видя — беше тъмно като в рог.

— Недей да се обръщаш. Не се опитвай да ме видиш. Животът ми не струва и пробито пени. Ленг е оставил интересни „дири“ — работи в тази насока.

— Благодаря.

— Окей. Какво ли не бих дал да видя Билингс да се гърчи на пода.

Човекът се отдалечи и стъпките му дълго отекваха. С Мустанг започнахме да пишем писма — до Денвър и до други градове, защото знаехме, че Ленг е бил там. Излезе някакво име — Бен Блейк (Ленг е имал връзка с него). Бен Блейк… Бен Билингс. И описанията пасваха. Но нямахме нищо друго, за което да се хванем. Не откривахме връзка с този Фарис. Една нощ стояхме с Мустанг в офиса.

— Рей, ти си бил толкова млад, когато си започнал сам да се грижиш за себе си… Чудя се как си се отървал от индианците.

— Имах бърз жребец. Олд Блу.

— Дал си го на Лиза, нали?

— Да, нещо такова.

— Не се кахъри. Хубав си — всички жени в града мислят така. Лиза не би те зачеркнала с лека ръка, каквито и мъже да е срещнала…

— Не знам.

— Тя сигурно те помни с нещо.

— Не знам за такова нещо.

— Може би Олд Блу непрекъснато й напомня за теб.

— Може би е мъртъв. Може и да е откраднат, както повечето от другите им коне.

Мустанг опъна дълбоко цигарата си и погледна триумфално.

— Не е, Рей. Видях го днес.

На сутринта излязохме, готови за всякакви изненади. Ако Мустанг наистина бе видял Олд Блу, то Лиза със сигурност бе наблизо — тя не би изоставила коня, ако поне малко й бяха мили спомените за мен…

— Рей, който и да е този Т. Дж. Фарис, той те знае. Със сигурност той знае много за теб. Той може би знае за теб и неща, които аз още не знам.

— Защо мислиш така?

— Ще видиш! Ще видиш, че той е проучил и майчиното ти мляко, за да се докопа до нещо, с което да те сплаши.

Мустанг беше проницателен и умът му сечеше като бръснач — бях се убеждавал неведнъж в това. Той беше видял Олд Блу около едно забутано ранчо. То беше в хълмовете около града. Изглеждаше спретнато. Мустанг беше огледал това място още вчера. Дори бе говорил със съдържателя. Дали това не беше капан? Със сигурност Олд Блу беше там, поне според Мустанг.