Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

— Ще бъде наред ако не хване пневмония. Доктор Маклейн казва, че с този ранен бял дроб тогава вече няма да има и най-малкият шанс. Направо е истинско чудо, че е още жив.

Девит долови горчивината в гласа й и побърза да смени темата на разговора.

Съдията Райли споделяше някои от вижданията на дъщеря си. С отвращение се загледа в храната си. Той бе приел да изпълни разпорежданията на девит, защото обикновено Девит винаги имаше силна позиция. Този път обаче не беше толкова сигурен в това. Джад Девит беше амбициозен мъж и ако изобщо някога бе изпитвал някакви чувства към близкото си обкръжение, то те лесно биваха удавяни от непомерните му амбиции и непоклатимата му убеденост в собствената си правота.

В последно време при разговорите си със семейство Райли Джад бе започнал да откровеничи повече, отколкото му беше навик, а съдията Райли беше добър слушател. И с всяко ново излияние на Девит той ставаше все по-неспокоен. Много от приятелите им щяха да бъдат съгласни с твърденията на Девит. Това беше бурно развиваща се страна, и човек трябваше да израства с нейните темпове. Ако ли пък в процеса на израстване се случеше да прегази няколко по-дребни хорица, такъв им бил късметът. Конкуренцията беше законът на развитието.

Но дали беше наистина така? Съдията Райли добре си спомняше, че навремето колониите бяха срещнали много трудни времена, но всичко се бе променило, когато бяха започнали да работят заедно. При хората не беше по-различно. Имаше място и за конкуренция, и за сътрудничество, като областта на сътрудничеството беше неимоверно по-голяма.

Съдията Райли представляваше висок и строен мъж, със спокойно поведение. Чертите и изражението на лицето му напомняха повече на студент, отколкото на човек на действието. Той познаваше закона и се придържаше плътно към неговата буква, но откакто бе дошъл на запад, при тези, хора с далеч по-широки и либерални разбирания, той бе започнал да проумява какво точно бе искал да му каже един от неговите стари преподаватели. Че няма значение какво твърди буквата на закона, а трябва да се гледа духа, общата насоченост. Съдията и неговото чувство за справедливост вдъхваха живот на закона. Винаги имаше нюанси. Нямаше чисто черно-бели случаи.

Преди два дни, когато си купуваше пури от Кестърсън, продавачът му бе казал:

— Бел е добър човек. Работи здраво и почтен. Страната ни има нужда от такива като него. — Кестърсън бе направил широк жест с ръка. — Повечето от тукашните са хора без корен. Когато той дойде, почти всички бяха такива. А Клей Бел се засели в Дийп Крийк и пусна корени.

Съдията беше размишлявал над думите на продавача. Кестърсън беше от хората, които му бяха понятни. Той беше същият като своите солидни предци от Нова Англия и Пенсилвания.

Райли започваше да проглежда, че за хората като Девит законът беше само един инструмент, а не средства за установяване на справедливост, които трябваше да бъдат почитани. Тази нощ в стаята си съдията прелистваше страниците на книгата си без да вижда буквите и думите.

Хората не бяха стигнали случайни или лесно до тези принципи. Между кориците на всички книги, които носеха закона, имаше по-малко от законодателството на Хамурапи, малко от Мойсей, от древногръцките и римските закони, от Магна Карта, и от първите колонисти — всички те бяха дали своя принос. Законът представляваше лабиринт с много завои, правосъдието беше единственият път сред този лабиринт…

Застанал на горната веранда на хотела, той се загледа към планините. Дали беше буден Бел в този час? За какво ли си мислеше? дали го вълнуваха правосъдието и правата на човека?

Лек ветрец разлюля розовите храсти и довя полъха им до съдията. Каква ли трябва да е била околността, когато Бел за пръв път бе стъпал тук? А когато Сам Тинкър пръв се бе заселил тук?

В същия момент в Емигрант Гап, седнал на масата в къщата си, Клей Бел седеше втренчен в сметките си. Ненавиждаше счетоводната работа, и особуено когато книгите не му демонстрираха нищо успокояващо, както тази вечер. Да обяздва коне, да пасе стада, да търси земи богати на пасища и вода — това владееше той най-добре.

А тази нощ беше още по-лошо. Рамото го сърбеше много неприятно и пареше. Това беше признак, че се възстановява бързо. Грубият живот може и да няма удобствата на цивилизования, но за сметка на това пък даваше сила и издръжливост, и той бързо се поправяше. Н отвъд всичко това, отвъд всички сметки и цифри, които го гледаха от отворените страници, се беше изправила някаква пришзрачна фигура. Той беше прострелян от човек, решил да го убие.