Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

— Трип! — Дювал гълташе думите докато тичаше. — Тоя Бел, той…

Мъжете тичаха с пушките си. Клей Бел повдигна револвера си.

— Хвърлете оръжието!

Някаква червенокоса върлина се опита да се прицели в него и револверът на Бел изгърмя. Върлината изрева и изтърва пушката, стиснал със здравата си ръка разтрошеното си рамо.

— Вие, също! Сваляйте си ботушите!

След като раздели деветимата мъже на две групи, той ги подкара към града по каменистото дъно на Просеката само по чорапи.

Яздеше зад само на няколко ярда и непрекъснато ги подбутваше да бързат. Чорапите им се разкъсаха, и те бързо закуцаха с разкървавени и разранени ходила. Добраха се до пустинята и той ги съпроводи доста навътре, далеч от укритието и сянката на хълмовете, където вече ги остави.

— Каквото повикало, такова се обадило — каза им той. — Ако ви стиска, пак се върнете… ще ви чакам.

Светът около него се люшкаше целият, а очите си държеше отворени с последни усилия на волята. Обърна коня и го препусна в галоп по пътя към фермата. Разсъдъкът му беше съвсем размътен. Ако някой от тях го мернеше само, щеше да е по-безпомощна цел и от птица в клетка. Устата му бърбореше неясни и несвързани думи, а главата си усещаше като съд полунапълнен с кръв, която се плискаше при всяка стъпка на коня. Животното си знаеше пътя към дома и нямаше нужда от подканяне.

Ханк Рууни изтича да го посрещне.

— Шефе! Вече се бяхме отчаяли да те видим жив!

Той се вкопчи в поводите да не падне.

— Шерифът идвал ли е тук? Да търси Браун?

Рууни беше озадачен.

— Шерифът ли? Не, не съм ги виждал насам. Какво не е наред с Браун?

Трип успял да прекара няколко от хората си през Просеката пеша. Излезли в гръб на Браун и Джаксън и успели да изтласкат двамата мъже. Бел им заповяда да се върнат в Просеката. Този път щяха да се окопаят в една пещера, която им предлагаше отлично укритие и една почти непревзимаема позиция.

Ханк Рууни смъкна останките от ризата на Бел и почисти раната на рамото му. Дълго преди да завърши с почистването и превръзката, Клей вече спеше.

Минаха два спокойни дни, през които нищо не се случи. Джоунс Дребосъка раздвижваше разнебитената си китка и ставаше все по-мрачен и по-мрачен. Никой не знаеше дали Бърт Гари беше още жив.

Клей Бел спеше, пробуди се само колкото да обиколи фермата, нахрани се и пак заспа. Не се забелязваше никакво раздвижване откъм лагера на дървосекачите зад бялата скала. Стояха си така и чакаха, без никой да знае какво.

Ядосани от принудителното си бездействие и без съмнение извън себе си от гняв заради случилото се в Просеката, те крещяха оскърбления към стражите, в опит да ги предизвикат. Един дървосекач толкова ме бе дошъл куражът, че се приближи съвсем плътно до разделителната ивица на бялата скала. Когато му оставаше само още една крачка да я настъпи, Ханк Рууни опари краката му с куршум; смелчагата си плю на петите, подпомогна от цял рояк куршуми подире му.

Харди Тибот не се обаждаше. Дните се точеха един след друг. Бел се трудеше над сметките си и два пъти ходи до Просеката. Раните му вече се оправяха и той се чувстваше значително по-добре. Вече можеше да използва и дясната си ръка, макар и все още да изпитваше болка и дискомфорт.

Бил Кофин се беше отбил да види как са кравите на връщане от Пайъти.

— Дебелеят, шефе. Здрави мръвки трупат там.

Дежурните на Просеката не забелязваха нищо обезпокоително. До този момент Девит не бе повторил опита си да нахлуе па оттам.

Ездачите на Б-Бар неуморно патрулираха границите на участъка си. Пръстенът от хълмове и възвишения около Дийп Крийк улесняваше донякъде задачата им, защото повечето от тях представляваха голи скали, по които човек би могъл да изпълзи с ръце и крака, но превозни средства, а дори и кон, в никакъв случай не можеха да се промъкнат.

Каубоите яздеха с пушките положени напречно върху седлата им, а в ума на всички имаше само една представа — гледката на Бърт Гари с разнебитено лице и изгубено око, агонизиращ при всяко вдишване и издишване на прободените си от ребро бели дробове.

Джад Девит влезе в спарения офис на Нобъл Уилър, който седеше зад бюрото си, и се друсна в един стол. Беше прясно обръснат, и Уилър долови аромата на бръснарския лосион. Девит отхапа края на пурата си и се отпусна на стола. За пръв след срещата си с Бел онази сутрин на улицата усещаше, че ситуацията беше напълно под контрола му.

— Спипахме го натясно, Уилър. Съдията Райли издава съдебно разпореждане, което принуждава Бел да ми осигури преминаване по стария дилижансов маршрут докато случаят стигне до съда. — Той се изкикоти. — Макар че тогава вече това едва ли ще има някакво значение. Отдавна ще сме превърнали цялата гора в траверси!