Луи Ламур - Сребърният каньон

Това беше предположение, в по-голямата си част, но единствената възможна логика, която можеше да обясни фактите.

И докато горещото утро се превърне в един още по-горещ, аз успях да си оплета кошницата. Не разполагах с много доказателства, но логиката беше достатъчна.

Видял се в неспособност да се възползва от откритието си, Морган Парк отива при Букър. Адвокатът има възможност да намери купувач, без да намесва името на Парк в сделката, и ако и двете ферми могат да се придобият, исковете дори биха могли да бъдат предявени в тайна. Д’Арси очевидно беше подкупил писаря на съда да си държи устата затворена за откритието.

Морган парк е бил доволен да работи заедно с Руд макларън, вярвайки, че един ден ще спечели. Но в същото време беше поддържал връзка и с Джим Пайндър.

Тук Пайндър кимна кратко.

И аз вече навлязох в тази гореща зона на конфликтни интереси и въжделения.

Присъединяването ми към Бол беше нарушило равновесието на силите, като бе направило отмъкването на Ту-Бар повече от съмнително.

Морган Парк все още вярва, че може да спечели. Той е мъж, който до този момент не е претърпявал поражение, и е бил сигурен в себе си. Джейк Букър обаче не е изпитвал такава увереност. Макар и Букър в мое присъствие да беше изразил силно съмнение, че съм замесен в прострелването на Лайъл, той в действителност вярваше в това. И това го правеше още по-обезпокоен.

Букър е искал претенциите за собственост за себе си. Винаги е имало вероятност Морган Парк да бъде убит или арестуван. Букър вече се е бил заровил в миналото на Парк, усещайки че някаква голяма тайна се крие там.

Работата по оценката на находището която Д’Арси беше извършил по исковете отдавна е била приключила, но Морган Парк не се е осмелил да ги заведе в съда и предизвика задаването на неудобни въпроси. Исковете за сребърното находище обхващат земята, за която претендират и Ту-Бар, и Бокс М, и ако могат да се придобият и двете…

— Лъже. — Букър вече се беше овладял. Сега се бореше за живота си и го съзнаваше, но въпреки това дори и в тази ситуация си оставаше адвокат и не можеше да не види, че пледоарията ми беше изградена върху много оскъдни доказателства.

Том Фокс беше висок и корав мъжага. Той се приведе над масата.

— За някои от нас това е напълно достатъчно, Букър — изрече спокойно той. — Да имаш някакви доводи, които да отхвърлят въжето от шията ти?

Букър побеля целият.

— Законът ще ме защити. Тарп е тук… и никой съдебен състав на земята няма да произнесе присъда при тези доказателства. А за онази следа, която твърдиш, че си намерил, откъде знаеш, че вятърът или дъждът не са заличили?

Не можех да бъда сигурен в това. Нито пък който и да е от останалите присъстващи тук. Канавал ме погледна, също и Тарп. Нямах какво да възразя на това.

— О, само ми го дайте! — обади се безгрижно Фокс. — Всички знаем отлично, че е мошеник. Само ми го дайте. Руд макларън беше добър стопанин, и аз бях с Канавал когато той откри тази следа. Не съм апах, но мога да разчитам следи. Само ми го дайте. Ей там долу на пътя има един много здрав дъб с яки клони.

Джейк Букър притисна разтреперани ръце към масата. Беше здравата изплашен. Тарп, Чейпин, Канавал и аз можехме да бъдем убедени с доводи и доказателства. Но не и при Фокс. Тези неща него просто не го вълнуваха.

Фокс се обърна към мъжа до вратата.

— Джо, докарай още един кон. Ще ни трябва.

Тарп започна да тъпче лулата си. Никой не проговори или помръдна. И тогава Кий Чейпин се облегна назад. Столът му изскърца малко, и Букър се раздвижи, хвърляйки бърз поглед към Фокс.

Нищо от думите ми, който бях хвърлил в лицето на Букър, не бе предизвикало нещо повече от презрение. Защото нищо от казаното от мен можеше да издържи в съда срещу пледоарията която щеше да развие Букър. Но тук вече се намесваше Фокс, който правеше онова, което на мен ми беше забранено. Букър бе надзърнал в очите на Фокс и бе прочел там присъдата си, която не подлежеше на обсъждане.

Отпечатъкът от ботуш за опитния следотърсач е това, което е поставеният подпис за адвоката.

Джейк Букър беше мошеник и интригант. Той не беше от особено смелите. Уил Тарп не проронваше дума. Чейпин очевидно си беше измил ръцете. Оставих Фокс да говори. А Джейк Букър беше изплашен не на шега.

Останалите бяхме способни на блъф, но не и Фокс. Останалите бяхме подвластни на съмнението, но не и Фокс. Устата на Букър се изкриви и лицето му заблестя от пот.

— Не… не.

Той се огледа около нас. Заби погледа си в мен.