Луи Ламур - Сребърният каньон

Още не бяха седнали по местата си, когато се появи и Джим Пайндър.

— Радвам се да те видя, Джим — казах аз и видях как се разтърси лицето му при думите ми. — Оказа се, че сме се били заради друг човек.

Той застана с ръце на бедрата си оглеждайки стаята. Чейпин познаваше, за Д’Арси беше чувал. Не даде признак да познава Букър.

Извърнах се и изгледах Букър.

— Това е мирна конференция, Букър. Битките в тази околия свършват днес.

Той ме изгледа и бавно примигна с очи. Беше мъж със слабо лице и кожа обтегната по скулите му. Ясно виждах, че беше разтревожен. Беше от тези хора, които искаха винаги да знаят малко повече за ситуацията от всеки друг. А това за него беше изненада, и той още не беше решил как да реагира.

— Не съм казвал нищо за помирение — изрече Пайндър с равен глас. — Дойдох тук, защото разсъдих, че си готов да продадеш.

— Не, не за продажба. Ранчото си е мое. Мисля да си го задържа. Но ние организираме движение за помирение. Кий Чейпин и шерифът Тарп също участват в него. Чейпин е поканил градските търговци и бизнесмени да вземат участие. Ти също можеш да се включиш или можеш да останеш отвън, но ако не се присъединиш към нас, ще се наложи да купуваш хранителните си припаси в Силвър Рийф. Този град ще бъде затворен за теб. Всеки един от нас ще скрепи с подпис декларацията за мир, която влиза в сила утре на изгрев слънце.

— Ти уби брат ми.

— Той ме преследваше, за да ме убие. Има разлика. Виж — изрекох аз — тази война ти струва много пари. Имаш нужда от пари, както всички нас. Или ще подпишеш, или няма да можеш да прекарваш добитък. Всички знаят, че си достатъчно смел, за да се изправиш срещу мен, но какво ще докаже това?

Той се загледа вироглаво в масата; думите бяха разумни и той го знаеше. Накрая произнесе:

— Ще го обмисля. Трябва ми малко време.

— Това ще ти отнеме точно две минути.

Той повдигна глава и очите му се впиха в мен. Знаеше добре, че от двама ни аз бях по-бързият с револвера. И въпреки това аз говорех за примирие. Знаех, че тази война му бе струвала огромни разходи и никой разумен човек не би се отказала с лека от възможността за прекратяването й.

Внезапно устата му се изкриви в кисела гримаса. Неохотно повдигна рамене.

— Не оставяш на човек много избор, Бренан. Нека бъде мир.

— Благодаря ти. — Протегнах му ръка. Той я изгледа, но накрая я пое. Кати О’Хара му напълни чашата.

Той изгледа кафето, после мен.

— Трябва да прекарам едно стадо. Единственият път с вода лежи през твоя участък.

— Какъв проблем би могло да бъде това? Надявам се само прекарването да не ти отнеме повече от седмица.

Вратата се отвори и вътре влезе Фокс, подкрепящ Канавал. Той беше блед и изпит, но очите му бяха будни и оживени.

— Мис Мойра би могла да се подпише вместо мен. Тя е собственикът — каза той. — Но аз съм за мирното разрешение.

— Ти също подпиши — настоях аз. — Искаме да се подсигурим срещу всички възможни изненади.

Джейк Букър бе станал целият слух, разтревожен вече какво да мисли.

Сега вече реши да говори.

— Това е абсолютна безсмислица както всички добре го знаете. И двете ферми ми принадлежат по право. Имате двадесет и четири часа на разположение да се изнесете от тях.

В този в стаята влезе шерифът Тарп. Той седна без да каже нищо. Измъкна лулата си с преднамерено бавни движения. Беше възрастен, но внимателен, и умен.

— Ние няма да се изнесем, Букър. И ти никога не ще успееш да ни прогониш.

— Да не ме заплашвате? — изрече със задоволство Букър, щастлив, че всичко това ставаше пред очите на шерифа.

Игнорирах въпроса му и вместо това си налях още кафе, като забавих отговора си.

— На какво почива искът ти за Бокс М?

— Върху документ за прехвърляне на собствеността — изрече той бързо. — Ранчото беше продадено на Джей Колинс, стрелеца. Колинс беше убит. Наследи го неговият племенник. Аз купих от него Бокс М и всички принадлежности към него.

Канавал вдигна поглед към мен. Усмихна се леко, и после кимна.

— Значи ето каква била работата.

— Джейк — произнесох аз — позволи ми да те представя на Джей Колинс.

Букър проследи жеста ми и изгледа Канавал. Лицето му изведнъж стана два пъти по-бяло. Понечи да проговори, но думите заседнаха в гърлото му. Но никой не изпитваше съмнение, че аз говоря истината. Без съмнение Канавал отговаряше на всичко което той беше научил за Колинс.

Мойра се втренчи в Канавал; той отвърна погледа й и се усмихна.

— Ето защо знаех толкова много за майка ти. Тя беше единствената личност, което наистина съм обичал… докато не срещнах племенницата си.