Луи Ламур: Сребърният каньон

Недоумяващото ми изражение трябва да му беше подсказало, че не знам за никакви новини, но нямах никакво желание да ги чуя.

— Губиш Ту-Бар.

— какво говориш?

— Джейк Букър е представил документ предоставящ му правото на собственост върху Ту-Бар. Закупил е всички права от един племенник на стария Бол. Подал е тъжба за Бокс М, с твърдението, че ранчото в действителност никога не е било собственост на Руд Макларън, а било принадлежало на негов братовчед, който сега бил мъртъв. Букър открил един роднина на този братовчед и закупил собствеността.

— Това е кражба.

— Ако подаде документите си в съда, става много лошо.

Той продължи да обяснява, че Букър бил хитър адвокат, и въпреки двамата свидетели, можел да обоснове сериозна искова молба.

Каза, че според Букър преди няколко години, докато се лекувал от една огнестрелна рана, Макларън бил продал с нотариален акт ранчото на братовчед си и че било повече от очевидно, че оттогава насам не си го е изкупил обратно.

Лицето на Мойра беше пребледняло и не беше трудно да разбера защо. Ако Букър успееше да прокара и защити в съда тъжбата си, тогава Мойра, вместо да бъде една млада и независима притежателка на животновъдна ферма, щеше да представлява една нещастница която си търси работа. Знаех, че Макларън беше хвърлил много пари в благоустройството на фермата, и банковите му сметки съвсем бяха отънели.

— Това, което е по-важното сега — продължи Чейпин, — е, че Букър съдебно решение, с което се блокират всички банкови депозити, спират се всички разпродажби, и се замразява всичко както си е докато не бъде решен случаят.

Приседнах на един стол. Бързо събрах мислите си. Букър едва ли би дал и пукнат петак за исковете си, ако не мислеше, че ще може да ги защити в съда. Този мъж беше особено опасен.

На мили наоколо нямаше адвокат способен да се пребори с мръсните номера на Букър. Това, което беше започнало като война за земя, се беше превърнало в една грандиозна кражба осъществена от един изпечен мошеник адвокат. А никой от нас не разполагаше с достатъчно пари, за да се справим с него.

Внезапно една мисъл ми хрумна.

— Канавал знае ли за това?

Чейпин нетърпеливо махна с ръка.

— Той не може да направи нищо. Той е само един управител и нищо повече.

Кати О’Хара ми донесе кафе, което беше с добър вкус.

Шерифът Тарп беше напуснал града, съпроводен от наскоро пристигналия полковник Д’Арси. Били отишли до ранчото на Морган Парк да го търсят.

— Трябваше да отскочат до Тъмния каньон — казах аз.

— Защо там? — изгледа ме любопитно Чейпин. — Какво ще накара някой да ходи там?

— Само там може да се крие.

Изядох в мълчание закуската, която ми донесе Кати О’Хара. Морган Парк беше свободен и нямаше да има нищо против да ми пръсне черепа при удобен случай. Боди Милър по всяка вероятност беше в града. Каквото и имаше да се върши, трябваше да го върша бързо, и независимо от това колко добър можех да бъда с пушката или в юмручен бой, юридическите капани за мен бяха пълна загадка. Нямах никакъв шанс да сразя Букър на негова собствена почва.

Мойра не ме погледна. Поговори малко с Кий Чейпин, който беше приятел на баща й.

— Мойра — обадих се аз, — по-добре изпрати някого до ранчото да съобщи на Канавал какво се е случило.

Тя пак не погледна към мен.

— Какво може да направи той? Това може само да го разтревожи допълнително.

— Няма значение, просто последвай съвета ми.

Тя се напрегна малко, отхвърляйки предложението ми.

— Дори още по-добре, накарай Фокс и няколко от работниците ти да го докарат в града с каруца.

— Но аз не…

— Направи както ти казах. — Резкият ми тон сякаш я разтърси. Тя вдигна поглед и очите ни се срещнаха. След малко ги сведе, но на мен за миг ми се стори, че прочетох нещо в тях…

— Мойра — изрекох нежно аз — нали искаш да запазиш ранчото си? То може да бъде спасено. Доведи канавал тук и му предай какво се е случило. Намери свидетел, вземи показание от него и го накарай да се подпише под него.

— За какво говориш? какво показание?

— Направи както ти казвам.

Довърших се дан последна глътка кафето си, взех шапката си и я нахлупих. После си свих цигара. Очите ми оглеждаха внимателно улицата отвън докато правех това, нямаше и следа от Милър.

Но в този момент видях още нещо. Един съсипан сивокафяв кон беше привързан за оградата на корала. Едва се виждаше между сградите.

— Кой е собственикът на този кон?

Чейпин се приближи до прозореца и погледна навън. Поклати глава.