Луи Ламур: Сребърният каньон

— Мама ми е разказвала за теб, но аз никога дори и не съм си помислял…

Обърнах се към Букър. Само за минута половината му план беше сринат, а аз добре знаех, че в такива случаи половин означаваше нищо.

И въпреки всичко той отчаяно търсеше някакъв начин да се измъкне. Знаеше добре, че ние няма да блъфираме, че ако искът който бяхме направили за Канавал стигнеше до съда, той щеше да бъде признат.

Той сведе поглед и аз почти долавях хода на мислите му.

А сега накъде? А сега какво?

Това наистина беше представление, но оттук нататък вече бях като в мъгла. Разчитах на шока, който току-що му бях причинил, и се надявах, че той си мисли, че аз знам повече отколкото казвам. Това, което се канех да кажа, беше вярно, но нямах с какво да го докажа.

— Що се отнася до Ту-Бар, разполагам със свидетели и искът ми ще бъде уважен в съда. — Дотук нещата горе-долу бяха ясни. А сега… — Но това едва ли ще има някакво значение за теб, Букър.

Сега вече наистина се разтревожи, точно както го исках. Той не беше сигурен какво още криех в ръкава си. Фактът, че Джей Колинс беше жив, беше нещо, върху което никога не би размишлявал.

Вдигна поглед към; очите му бяха забулени в непроницаемост. Но един малък тик в ъгълчето на окото му го издаваше.

— какво искаш да кажеш с това?

— Ти ще увиснеш на въжето, Букър. За убийство.

Никой не произнесе нищо. Букър си пое рязко дъх, но само толкова. Той дори и не протестира, само изчакваше.

— Ти си убил Руд Макларън защото планът на Парк е бил прекалено бавен за теб. Също така си убил и един от хората на Слейд из засада. Ние проследихме следата оставена от коня ти на мястото на това престъпление, Букър, и ако си мислиш, че западният съд няма да вземе под внимание думата на един апах-следотърсач, правиш голяма грешка.

Джейк Букър се изпъна на стола си. Огледа стаята, но не откри никъде приятелски поглед; но той беше човек, който никога не разчиташе на приятели, просто защото човек като него не можеше да има такива.

— Лъжи — махна с ръка той, — всичко това са само лъжи. Аз познавах Макларън само по лице. Нямам никаква причина да убивам този човек, нито пък възможност.

Канавал ме изгледа със съмнение. Тарп просто чакаше, но вече с известно нетърпение. Ако имаше човек тук, който ми вярваше в този момент, това беше само Мълвейни.

Стаята беше притихнала. Чувах часовника да тиктака, а Кати О’Хара беше застанала на праг на кухнята и слушаше.

Усетих погледите им върху себе си, и добре съзнавах в какво положение се намирам. И въпреки това изпитвах сигурност. Внимателно започнах да изграждам тезата си. Съзнавах, че точно и само сега беше моментът да бъдат убедени. Напуснеше ли Букър стаята, щеше да избяга. Не успеех ли да ги убедя, примирието, което бяхме договорили, щеше да пропадне.

— Нямам представа как Букър е успял да го измъкне от къщата. Вероятно под някакъв претекст. Може би за да му покаже среброто, а може би да му покаже нещо, което уж аз съм планирал.

Самият факт, че Букър, когото Макларън познава само по репутацията му, ще се вдигне да бие целия този път за да му сподели някаква много важна тайна, е било достатъчно да изкара Макларън от леглото.

Няма особено значение какъв е бил претекстът, използван от Букър. Той го застрелва, качва трупа му на коня и откарва тялото му на моя земя. После отново го прострелва, като се надява, че изстрелът ми ще ме привлече в близост до трупа, така че да оставя следи около тялото.

Мойра ме наблюдаваше с много внимателни очи, а Том Фокс се беше придвижил до мен, без да откъсва очи от Букър. Двама други работници от Бокс М също се бяха придвижили, единият до вратата, а другият зад Букър.

Никой не забеляза тия размествания освен мен и Букър. По челото му изби пот. Очите му трескаво затърсиха погледа на шерифа Уил Тарп, но ако шерифът го беше забелязал, с нищо не даде да се разбере.

— Арнълд Д’Арси е бил открил сребърното находище и е попълнил иск за него. Морган Парк го проследява, за да го убие. Той беше страшно ревнив, както всички знаем, но това е било най-малкото зло. Рано или късно Арнълд Д’Арси щеше да го види и щеше веднага да разбере кой се крие зад това име.

А такова разпознаване означава арест и съдебен процес. Следите на Д’Арси го отвеждат до среброто, и след убийството му Морган Парк е само на една ръка разстояние от пари достатъчни да му осигурят охолен живот в Южна Америка.

Но той трябва да е проумял, че по никакъв начин не бива да свързва името си с това на Д’Арси. Арнълд е попълнил иск за находището. Той не може да направи нищо докато не приключи работата по оценката на находището, а дори и тогава трябва да има предвид иска на човек, който е изчезнал, а следствието би могло да разкрие някаква връзка; това е бил риск, който той не се е осмелил да поеме.