Петър Бобев - Драконът от Луалаба

Ето какво каза старият пигмей: „Баща — слон, майка — крокодил, брат — щраус“. Та това е точният портрет на динозавър, истински динозавър — ръст на слон, общ вид на крокодил, походка на щраус. Съвпадение ли е? Как иначе да се обясни? Та пигмеят безспорно никога не е чувал за динозаври.

Ами ако става дума за бозайник, нещо подобно на легендарния нанди-бер? В Тропическа Африка няма мечки. Но за керита, гигантската мечка, наричана „разкъсвач на мозъка“, често се говори. И все пак досега европеец не го е видял, не е видял негови кости, както никой европеец още не е видял шипекве…

Но трябваше да успокои другите, каквото и да си мислеше.

— Не вярвам в съществуването на шипекве — рече той.

Зигфрид го прекъсна недоверчиво:

— Ами змейовете от легендите? Ами китайският дракон?

Намеси се и Люба:

— Спомням си загадъчния сируш — блестящата змия от вратата на богиня Иштар във Вавилон. Нали тогава се чудехме как е попаднал този образ сред барелефите на другите животни: лъвове, диви бикове турове… И само сирушът непознат. С всички белези на динозавър — птичи крака, змийска глава, гущерски люспи. Кой би допуснал, че непознатият вавилонски ваятел в своето реалистично изкуство, сред съществуващите животни, изведнъж, по някакво хрумване е вмъкнал и една нелепа измислица? Не е ли видял някъде това животно, не му ли е било поне разказвано за него? А пещерните рисунки на бушмените? Нали си спомняш „властелина на водите“ в тръстиката, с рог на челото? Това пък всеки знае: бушмените са реалисти в своето изкуство… Не фантазират…

Наумов също си бе задавал тези въпроси. И може би щеше да си ги задава още. Но не сега. Не сред черната джунгла, залутани в пустошта, обкръжени от тази тайнствена заплаха, с изпънати нерви. Сега трябваше да говори не фантазьорът, не създателят на хипотези, търсещият, питащият, а трезвият учен.

Той промълви:

— Наистина много се е говорило за змейове и дракони. Още Геснер в XVII век дава изчерпателно описание на драконите. Прекалено описателно. Те изглеждали в сравнение със змиите, както китовете спрямо рибите. Преди да излязат на лов, пасели отровни билки. Причаквали вечер стадата и налапвали кравите с пастирите заедно, а когато нямало крави и пастири, вдигали високо глави и вдишвали силно. Заедно с въздуха поглъщали летящите птици. Тъй или иначе, не оставали гладни…

Зигфрид направи недоволен жест с ръка.

— Виждам, че се шегувате. Всички сериозни учени, които съм срещал, се шегуват. Но туземците твърдят упорито…

Наумов опита да се усмихне.

— Сериозните учени не отричат. Само искат да се уверят. Додето не се уверят, мълчат. И ето какво са обяснили учените. Само това е положително, доказано. Има една рисунка, на която е изобразено как рицарят Винкелрид се бие с дракон. Някъде в околностите на селото Вилер в Швейцария. А като го погледнеш, ще разбереш веднага, че драконът е истински плезиозавър. Не планински змей, а изключително морски гущер, реставриран отдавна от учените по намерените скелети. Няма никакво съмнение, че художникът е видял в някоя палеонтологическа сбирка тази реставрация и я поставил срещу драконобореца си. Втора рисунка показва друг герой Деодатус от Родос. Неговият дракон направо е безсрамно увеличение на летящото гущерче от Ява. В Европа дълго време са продавали такива гущерчета като новородени дракончета, които след години щели да израснат в големи огнедишащи змейове…

В този миг грозният тръбен звук отново прокънтя. Прокънтя съвсем наблизо, до самите им уши. Извиси се, набъбна, забоботи, зави като побесняла сирена. Оглуши ги.

Зигфрид гръмна напосоки в гъсталака. Негрите банту, обезумели от уплаха, дръпнаха пушката му и отново се захлупиха по очи.

— Не стреляй! Не гневи Есамба! Ще избие всички!

Струпани един връз друг, пигмеите завиха ужасени. Немецът грабна друга пушка и отправи още няколко куршума в тъмнината. Загърмя и Жозеф. Манзилала се строполи сред легналите си сънародници. Наумов, настръхнал, забравил, че е цивилизован човек, че е нещо повече — учен, усети как трепери. Зловещият вой не преставаше, ехтеше, усилваше се, сякаш блъскаше в гърдите му, сякаш го задушаваше.

Можеше ли живо същество да издава такъв рев? Шипекве или керита? А ако не е живо същество? Тогава…

Нима и той като тия непросветени хора, които се гърчат от страх на земята… Той, който смяташе за своя първа задача тук да им помогне, да ги освободи от не по-малко опасното робство, от робството на безбройните им суеверия…