Петър Бобев - Драконът от Луалаба

Най-сетне негрите се надигнаха. Очите им се бяха окръглили от страх. Устните им трепереха.

— Есамба! — промълви някой.

Люба запита:

— Какво е това?

— Есамба, това е смърт — отвърна негърът. — Където броди Есамба, там е смъртта. Който види Есамба, умира. Когато се покаже Есамба, увяхват дори дърветата, а ручеите изсъхват. Когато броди Есамба, всички крият лицата си, за да не го видят, за да не умрат.

Зигфрид се опомни бързо. Не можеше да го уплаши толкова лесно някакво си туземско суеверие.

— Запалете огньовете! — нареди той. — Ще нощуваме тук!

Разтреперани от страх, хората се раздвижиха да изпълнят заповедта му. Знаеха, до огнището всяка заплаха изглежда по-малка. Тъмнината е непоносима. Нека има огън, нека има светлина!

Макар и пребледняла от уплаха, Люба промълви:

— Ех, що не беше тук магнетофонът ми! Да запишех този глас… Впрочем какво е това Есамба? От негрите не разбрах нищо…

Жозеф се обади с пресъхнали устни:

— Казват — дух, зъл дух, който наказва непокорните.

Наумов допълни:

— В стадия, когато се формират класите, вождовете и магьосниците създават тайни общества, с които плашат народа, с които наказват непокорните, както казва мосьо Симон, утвърждават властта си.

И все пак, макар че му беше ясно това, макар че опитваше да го обясни на другите така, както го разбираше той самият, макар че беше напълно убеден в липсата на всякаква свръхестествена причина, Наумов изпитваше някакво противно чувство. Отвратително чувство! Такъв зловещ, сърцераздирателен рев! Що за инструмент го издаваше? Какво въздействие оказваше и върху животните? Защо замлъкваха всички?

Люба запита шепнешком:

— Това е човек, нали?

Наумов отвърна колебливо:

— Казват, рог. Броди магьосникът и надува рога. Всички падат по очи, не гледат, не слушат, докато той си свърши работата. А когато си отиде и хората се озърнат, виждат, че някой от тях е мъртъв. Това значи погледнал е Есамба, престъпил е закона. И не се замислят, че жертвата може би вчера или онзи ден е отказала да плати данъка си или е говорила против главатаря.

— Какво може да иска от нас този Есамба? — недоумяваше девойката.

— Не знам. Но сме длъжни да държим готови пистолетите.

До тях застана малкият Херафу.

— Не, бвана! Това не е Есамба.

— А какво?

— Шипекве! — отвърна с шепот пигмеят.

— Шипекве! — възкликнаха бащата и дъщерята едновременно. — Има ли тук шипекве?

— Има. Но негрите пазачи не го знаят. Не са тукашни. Затова казват Есамба.

Наумов, с разбудено любопитство, запита:

— Какво представлява шипекве?

Херафу поклати глава.

— Никой жив не го е видял. Шипекве като Есамба убива с поглед. Затова, когато го чуят, хората крият глави, да не го зърнат случайно. Шипекве е голям, силен, зъл.

— Крокодил ли е? — не спираше да разпитва Наумов.

— Не. Старите казват по-голям. Баща — слон, майка — крокодил, брат — щраус.

Внезапно духна вятър, зави високо в клоните, зашумя грозно. Червивите плодове затопуркаха като градушка. Пламъците на огъня се разлюляха.

— Диша шипекве! — рече полугласно Херафу. А всички негри и пигмеи се скупчиха още по-близо до кладата.

Манзилала хвана ръката на естественика.

— Шипекве! Тук наблизо! И може всеки миг да се появи. Вярно ли е?

— Смятам, че не съществува никакъв шипекве. Че е легенда. Толкова много измислици са създали вашите сънародници.

А в същото време си помисли: ами ако е вярно? Не току-тъй в най-различни райони на Африка се говоря за всевъзможни неизвестни животни. На едно място шипекве, другаде мокеле-но-мбембе, в Ангола кое-да-мения, в Камерун яго-нини, в езерото Виктория луквата. Разни имена, едно общо качество — всички те са водни животни. Така ги и наричат — водни лъвове. Нападат хипопотами, слонове, носорози, ламантини. Ханс Шомбурк забелязал, че в езерото Бангвеоло няма хипопотами. Обяснили му, че там живее „убиецът на хипопотами“. Но не само в Африка. Ами Шотландското чудовище от езерото Лох Нес? Ами бунип от Австралия, рау от Нова Гвинея, големият змей в езерото Манитоба в Канада? В Якутия в езерото Лабинхир в ледената покривка остават някакви необясними дупки, дяволски прозорци, където, според местното население, живеел дяволът. Разстоянието между очите му било два метра…

Колко истина има в това? Дали всички, които са видели тези страшилища, са жертва на халюцинации? Или пък са измамници? Толкова много измамници по всички краища…

Допустимо ли е пък и другото — да са оцелели до днес някакви потомци на древните гигантски рептилии? Да не са загинали тогава, в края на Креда, когато изчезват следите им в земните пластове?