Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Въпреки предупреждението на Фосет, че големите експедиции „до една са си изпатили“, групата скоро наброява шестнайсет души. Но има и още един човек, който иска да тръгне с нея: Джеймс младши, шестнайсетгодишният син на Линч. Атлетичен и по-мускулест от баща си, с гъста кестенява коса и големи кафяви очи, той е ходил на предишна експедиция и се е представил добре. И тъй Линч, също като Фосет, се съгласява да поведе със себе си своя син.

Екипът се събира в Куяба, столицата на Мато Гросо, на южния ръб на басейна на Амазонка. Линч раздава фланелки с рисунка на отпечатъци от стъпки, водещи в джунглата. В Англия „Дейли Мейл“ публикува материал за експедицията, озаглавен „Дали сме на път да разрешим отдавнашната загадка с полковник Пърси Фосет?“. Дни наред групата пътува през басейна на Амазонка по черни пътища, осеяни с ями и бодливи храсти. Гората става все по-гъста и Джеймс младши притиска лице към стъклото. Като избърсва парата от него, вижда как разлистените корони на дърветата над тях се разделят, за да пропуснат слънчевите лъчи в гората, при което вече са видими жълтокрили пеперуди и папагали ара. Веднъж зърва двуметрова змия, наполовина заровена в калта, с дълбока хлътнатина между очите.

— Джарарака – обяснява баща му.

Това е гърмяща змия, една от най-отровните в Северна и Южна Америка. (Ухапване от джарарака причинява у човека кръвоизлив от очите и той, както се изразява един биолог, „се превръща в труп парче по парче“.) Линч заобикаля змията, а шумът от двигателя подплашва други животни, включително маймуни ревуни, и те се втурват към високите клони на дърветата; остават само ятата от комари, надвиснали над автомобилите като стражи.

След като на няколко пъти спира да лагерува, експедицията поема по пътека към просека по протежение на реката Шингу, където Линч се опитва да отчете координати на своя GPS.

— Какво има? – пита един от колегите му.

Линч се вглежда в координатите на екрана.

— Не сме далеч от мястото, където Фосет е видян за последно – съобщава.

Плетеници от лози и лиани покриват пътеките, разклоняващи се от просеката, и Линч решава, че експедицията трябва да продължи с лодки. Дава инструкции на няколко от членовете да обърнат назад с част от най-тежкото оборудване; щом открие място, където да се приземи самолет за кацане в джунгла, ще съобщи координатите по радиото, та оборудването да може да бъде пренесено по въздух.

Останалите членове на екипа, включително Джеймс младши, се качват на двете лодки и поемат на плаването си по Шингу. Течението бързо ги понася покрай избуяли папрати и маврициеви палми, пълзящи растения и мирта – безкраен плътен жив плет от двете им страни. Малко преди залез Линч тъкмо направлява лодката в поредния завой, когато му се струва, че е зърнал нещо на далечния бряг. Повдига периферията на шапката си. В пролука между клоните вижда да го наблюдават няколко чифта очи. Нарежда на хората си да спрат двигателите и никой да не издава нито звук. Лодките бавно се придвижват до брега и когато застъргват в пясъка, Линч и хората му изскачат навън. В същото време от гората се появяват индианци – голи, с уши, пронизани от разноцветни пера от ара. Мъж с яко телосложение и очи, оградени от боядисани черни кръгове, излиза напред. По думите на някои от индианците, които говорят малко развален португалски и се проявяват като преводачи, той е вождът на племето куикуро . Линч поръчва на хората си да извадят подаръците, включващи мъниста, бонбони и кибрит. Вождът изглежда радушен и дава позволение на експедицията да си устрои лагер край селото на куикуро, разрешава също самолетът им да кацне в близката просека.

Същата нощ, докато се мъчи да заспи, Джеймс младши се пита дали и Джак Фосет не е лежал някъде наблизо и не е съзрял същите причудливи гледки. На следващата сутрин слънцето го събужда на зазоряване и той провира глава в палатката на баща си.

— Честит рожден ден, татко – поздравява го.

Линч е забравил рождения си ден. Навършва четийресет и две.

Неколцина индианци куикуро канят Линч и сина му по-късно през деня на близка лагуна, където се къпят редом с петдесеткилограмови костенурки. Линч чува шума на кацащия самолет с хората и оборудването. Най-сетне експедицията се сглобява окончателно.

Мигове по-късно един индианец приближава тичешком по пътеката и крещи на родния си език. Останалите бързо излизат от водата.

— Какво се е случило? – пита Линч на португалски.