Дэвид Гранн: Изгубеният град Z

— Идеята е да се изтощиш до капка физически и психически и да провериш как реагираш при тези обстоятелства – твърди Линч и добавя: – Някои се пречупват, но лично аз го намирам за вдъхновяващо.

Линч е нещо повече от търсач на приключения. Привличан от изпитания не само за тялото, но и за интелекта, той се надява да осветли един малко известен аспект от света и често прекарва месеци в библиотеката, за да проучва дадена тема. Той например предприема пътуване до мястото, откъдето извира Амазонка, и открива колония от менонити, живеещи в Боливийската пустиня. Ала никога не се е сблъсквал със случай като този на полковник Фосет.

Не само че никоя от предишните издирващи групи не успява да открие съдбата на експедицията, но и не е разкрита най-голямата според Линч загадка: Z. Всъщност Линч установява, че за разлика от други изгубени изследователи – като Амилия Еърхарт, която изчезва през 1937 година в опит да прелети около цялото земно кълбо, – Фосет се е погрижил проследяването му да бъде невъзможно. Държи в такава строга тайна маршрута си, че дори съпругата му Нина признава, че е премълчавал пред нея важни пунктове. Линч изравя материали от стари вестници, но те предоставят твърде малко реални следи. Тогава открива екземпляр с подгънати ъгълчета на страниците на „Изследователските начинания на Фосет“, сборник от материали, писани от пътешественика, под редакцията на оцелелия му син Брайън, публикуван през 1953 година. (Ърнест Хемингуей държи тази книга в библиотеката си.) В сборника очевидно се съдържа една от малкото подсказки относно финалния маршрут на полковника. Цитирани са следните думи на Фосет: „Маршрутът ни ще е от лагера „Умрял кон“, 11° 43’ южна ширина и 54° 45’ западна дължина, където конят ми умря през 1921 година.“ Въпреки че координатите са само отправна точка, Линч ги вкарва в своя джипиес. Показват място в южния басейн на Амазонка в Мато Гросо – името означава „гъста гора“, – бразилски щат, по-голям от Франция и Великобритания, взети заедно. За да се стигне до лагера „Умрял кон“, трябва да се прекоси най-непроходимата джунгла в долината на Амазонка; означава също влизане в земи, контролирани от туземни племена, изолирали се в гъстата тропическа гора и яростно бранещи територията си.

Предизвикателството изглежда непреодолимо. Но докато Линч работи над финансовите си отчети в службата, не спира да се пита: Ами ако наистина Z съществува? Ами ако джунглата е запазила такова място скрито? Дори в наши дни по оценка на бразилското правителство съществуват повече от шейсет индиански племена, които никога не са влизали в контакт с външни хора. „Тези гори са едва ли не единственото място на земята, където туземци могат да оцелеят в изолация от останалото човечество“, пише Джон Хеминг, изтъкнат специалист по история на бразилските индианци и бивш директор на Кралското географско дружество.

Сидни Посуело, завеждащ бразилския департамент за защита на индианските племена, казва за тези групи: „Никой не знае със сигурност какви са те, къде са, колко са и на какви езици говорят“.

През 2006 година членове на номадско племе, наречено нукак-маку , излизат от амазонската джунгла в Колумбия и обявяват, че са готови да се присъединят към модерния свят, макар да не са наясно, че Колумбия е държава и питат дали самолетите горе се движат по невидим път.

Една вечер Линч, неспособен да заспи, отива в кабинета си, отрупан с географски карти и реликви от предишни експедиции. Сред книжата за Фосет попада на следното предупреждение на полковника към сина му: „Ако при всичкия ми опит ние не успеем, надали има особена надежда за други“. Вместо да разубедят Линч, тези думи само го насърчават.

— Трябва да отида там – казва на жена си.

Скоро си осигурява партньор – Рене Делмот, бразилски инженер, с когото се запознава в едно от приключенските състезания. В продължение на месеци двамата мъже изучават сателитни изображения от амазонската джунгла и набелязват траекторията си. Линч се снабдява с най-доброто оборудване: джипове с турбокомпресори и устойчиви на пукане гуми, уоки-токита, късовълнови радиостанции и генератори. Също като Фосет Линч има опит в проектирането на плавателни съдове и заедно с корабостроител конструира два седем и половина метрови алуминиеви плавателни съда, достатъчно плитки, та да преминават през блата. Събира медицински комплект, съдържащ десетки антидоти срещу змийска отрова.

Също така грижливо подбира участниците в групата си. Привлича двама механици, които могат да поправят всякакъв вид оборудване, и двама шофьори, ветерани в офроуд. Включва също доктор Даниел Муньос, виден експерт антрополог – който през 1985 година е участвал в идентифициране на останките на Джоузеф Менгеле, нацисткия беглец, – за да помогне за установяване на произхода на всеки евентуално открит артефакт от групата на Фосет: тока от колан, фрагмент от кост, куршум.