Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Дори и вече през 1740 година по-малко от сто и двайсет места на планетата са коректно картографирани. Тъй като не съществуват точни портативни часовници, навигаторите нямат средства да определят географската дължина, която най-лесно се измерва като функция на времето. Кораби се сблъсквали със скали и шелфове, като капитаните им били убедени, че са на стотици мили навътре в морето; загубите възлизали на хиляди хора и товари за милиони долари. През 1714 година парламентът обявява, че „установяването на географската дължина е от огромна важност за Великобритания с оглед безопасността на военните и търговските кораби и развитието на търговията“. По тази причина се предлага награда от двайсет хиляди лири – еквивалентът на днешни дванайсет милиона долара – за „практично и полезно“ решение. Някои от най-блестящите учени се заемат да решат проблема. Повечето се надяват да използват положението на луната и звездите, за да определят времето, но през 1773 година Джон Харисън е признат за победител с неговото далеч по-осъществимо решение: тежащ килограм и половина хронометър, инкрустиран с диаманти и рубини.

Въпреки успеха му часовникът на Харисън не може да преодолее основното препятствие пред картографите: разстоянието. Европейците все още не са пътували до най-далечните места на земята – Северния и Южния полюс. Не са проучени и повечето от вътрешността на Африка, Австралия и Южна Америка. Картографите надписват тези територии върху картата с една предизвикателно дразнеща дума: „неизследвани“.

Накрая, през деветнайсети век, с непрестанното разрастване на Британската империя няколко английски учени, адмирали и търговци стигат до убеждението, че е нужно ведомство, което да създаде карта на света въз основа на наблюдение, а не на представи. Това щяла да е карта, в която да са очертани не само контурите, но да е посочено кое лежи в тях. Така през 1830 година се ражда Кралското географско дружество. В уводното си обръщение то обявява, че ще „събира, анализира и отпечатва нови интересни факти и открития“, ще създаде хранилище от „най-добрите книги по география“ и „пълна колекция от географски карти“; ще набави най-усъвършенстваното землемерно оборудване; ще съдейства на изследователи да тръгват на своите пътешествия. Всичко това е част от целта да се картографира всяко кътче на земята. „Няма квадратен фут на повърхността на планетата, където членовете на Дружеството да не се опитат да достигнат – гарантира един от по-късните президенти на институцията. – Това е нашата задача. В името на нея съществуваме.“ И макар дружеството да е напълно в услуга на Британската империя, то въплъщава нещо по-различно от предишната епоха на откривателства, когато конквистадори като Колумб са изпращани конкретно в търсене на Бог, злато и слава. В контраст Кралското географско дружество желае да изследва в името на изследванията – в името на най-новия бог, Науката.

Само седмици след основаването си дружеството е привлякло близо петстотин членове. „То е било съставено почти изключително от хора с висок социален статус – отбелязва по-късно секретар на институцията и добавя: – В този смисъл може да се разглежда като организация, в която се очаква да членува всеки, извоювал си име в обществото.“ В първоначалния списък на членовете са видни геолози, хидрогеолози, естествоизпитатели, астрономи, офицери, както и херцози, графове и носители на рицарско звание. Дарвин става член през 1838 година заедно с един от синовете си, Ленард, който през 1908 година е избран за президент на дружеството.

Дружеството спонсорира все повече експедиции по целия свят и привлича към редиците си не само търсачи на приключения, учени и видни личности, но също и ексцентрици. Промишлената революция не само е поставила нисшите класи в ужасни условия, но е довела до натрупване на безпрецедентно богатство у членове на средната и висша класа във Великобритания, които внезапно могат да си позволят да превърнат пътешествията в хоби, запълващо всичкото им време. Именно това е причината за прииждането на толкова много аматьори по времето на викторианското общество. Кралското географско дружество се превръща в рай за подобни хора, както и за някои по-бедни членове като Ливингстън, на които е помогнато с финансиране. Мнозина са странни птици дори по викторианските стандарти. Ричард Бъртън с такава жар прегръща атеизма и защитава полигамията, че веднъж, докато е на експедиция, съпругата му вмъква в началото на един от ръкописите му за публикуване следния надпис: „Настойчиво възразявам срещу неговите религиозни и морални убеждения, противоречащи на добър и достоен живот“.