Когато за пръв път се обадих на Джон Хеминг, бивш директор на Кралското географско дружество и историк, специализиращ в бразилските индианци, за да го попитам за изследователя на Амазонка, той каза:
— Да не би да сте от ония смахнати, дето са обсебени от Фосет?
На онези от Дружеството явно им бе дошло до гуша от хора, захласнати от съдбата на изследователя. Въпреки изминалото време и силно намалялата вероятност той да бъде открит, фанатизмът на такива се увеличаваше, вместо да намалее. Десетилетия наред те бяха досаждали на дружеството за информация, сътворявали бяха свои собствени чудати теории и бяха поемали в дивата природа практически към самоубийство. Често бяха наричани „маниаците по Фосет“. Човек, тръгнал да издирва Фосет през 1995 година, беше писал в непубликувана статия, че интересът му мутирал във „вирус“ и че когато се обадил в дружеството за помощ, изнервен служител му казал за търсещите Фосет: „За мен тези хора са луди. Напълно подвластни на мания“. Почувствах се малко глупаво да се изтърся на дружеството с искане да получа всички документи за Фосет, но архивът му, в който се пазят секстантът на Чарлс Дарвин и оригиналните карти на Ливингстън, бе отворен за широката общественост едва от няколко месеца и можеше да се окаже безценен.
Служител на пропуска ми даде карта, позволяваща ми достъп до сградата, и аз тръгнах по обширния мраморен коридор покрай салон за пушене и помещението с картите, облицовано с орехова ламперия, където някога са се събирали изследователи като Фосет. Неотдавна бяха добавили модерен стъклен павилион, но обновяването не бе разпръснало анахронистичната атмосфера, царяща в тази институция.
Ала по времето на Фосет дружеството е подпомогнало осъществяването на един от най-невероятните подвизи на човечеството: картографирането на света. Може би няма друго дело, нито дори изграждането на Бруклинския мост или на Панамския канал, което да съперничи на неговия мащаб и човешки усилия. Начинанието, още от времето, когато древните гърци положили основните принципи на усъвършенстваната картография, е отнело стотици години, струвало е милиони долари и хиляди хора са изгубили живота си, отдадени на него, но в края му постиженията са толкова невероятни, че малцина могат да си припомнят как е изглеждал светът преди или как точно е осъществено всичко.
В коридор на сградата на Кралското географско дружество забелязах на една стена гигантска карта на земното кълбо от седемнайсети век. По полетата бяха изрисувани морски чудовища и дракони. В продължение на векове картографите нямало как да знаят какво съществува на по-голямата част от територията на земята. Твърде често празнините били запълвани с фантастични кралства и животни, сякаш измисленото, колкото и плашещо да било, не всявало такъв ужас като истински неизвестното.
По време на Средновековието и Ренесанса географските карти изобразявали птици в Азия, които разкъсвали хора, светеща в тъмното птица в Германия, чудати хора в Индия с по шестнайсет пръста или кучешки глави, хиени в Африка, при чиито сенки кучетата занемявали, и звяр, наречен кокатрикс, който убивал само с дъха си. Най-страховитото място на картата била страната Гог и Магог, за която в Книга на пророк Езекил се предупреждава, че един ден армиите й ще се спуснат от север „като облак“, за да изтрият израилтяните от лицето на земята.
В същото време географските карти изразявали вечния стремеж към нещо по-привлекателно: земен рай. Картографите включвали като централни забележителности Извора на младостта, за който Понсе де Леон кръстосал Флорида през шестнайсети век, и Райската градина, за която енциклопедистът от седми век Исидор от Севиля твърди, че там присъствали „всички видове дървета и овошки, включително дървото на живота“.
През дванайсети век тези трескави видения се възбуждат от писмо, появило се в двора на византийския император, написано от някой си крал Презвитер Йоан. В него се казвало: „Аз, Презвитер Йоан, върховен господар, с моето изобилие от богатства и добродетели властвам над всички създания под небето. Седемдесет и двама крале ми отдават почит. – Нататък продължавало така: – В нашата земя се леят щедро мляко и мед. На територията ни няма отрова, която да навреди, нито шумни крякащи жаби, нито скорпиони и в тревата не пълзят змии. Тук не могат да виреят отровни твари, нито да упражняват смъртоносната си мощ“. Макар писмото вероятно да било написано като алегория, било прието като доказателство за съществуването на земен рай, който картографите поставили в неизследваните територии на Изтока. През 1177 година папа Александър III пратил личния си лекар да отнесе на „скъпия Христов син, прочутия върховен владетел на индийците, неговите поздрави и апостолическа благословия“. Лекарят така и не се върнал. И все пак Църквата и кралските дворове векове наред продължавали да пращат емисари да открият това легендарно кралство. През 1459 година начетеният венециански картограф Фра Мауро създава най-обхватните карти на света. Най-сетне митичното кралство на Презвитер Йоан е премахнато от Азия. Вместо това в Етиопия Мауро поставя надпис „мястото на основната резиденция на Презвитер Йоан“.
Читать дальше