Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Тези пътеки го отвеждат до една от най-неконвенционалните фигури от викторианската ера: Елена Петровна Блаватска, или както често е наричана – мадам Блаватски. В някакъв момент в края на деветнайсети век Блаватска, която твърди, че е окултист, е на ръба да основе трайно религиозно течение. Марион Мийд, един от най-безпристрастните й биографи, пише, че приживе е била обсъждана по целия свят и хората са водели яростни спорове дали е „гений, хитра измамница или просто побъркана. По онова време за всяко от трите са могли да бъдат посочени сериозни аргументи“. Родената в Русия през 1831 година Блаватска е ниска и дебела, с изпъкнали очи и нагъната на няколко ката брадичка. Лицето й е толкова широко, та мнозина подозират, че е мъж. Тя се представя за девственица (в действителност е имала двама съпрузи и незаконен син) и за апологет на аскетизма (пуши по двеста цигари на ден и ругае като войник). Мийд пише: „Тя надвишава по тегло повечето хора, яде повече, пуши повече, ругае повече и визуализира небесните и земни селения по начин, който кара всички предишни концепции да бледнеят“. Поетът Уилям Бътлър Йейтс, който е напълно очарован от нея, я описва като „най-хуманното създание на света“.

През 70-те и 80-те години на деветнайсети век тя пътува до Америка и из Европа и набира последователи, омагьосани от загадъчното й излъчване и готически апетити, а най-вече от способностите й уж да левитира предмети и да разговаря с мъртвите. Възходът на науката през деветнайсети век има парадоксален ефект: от една страна, подкопава вярата в християнството и буквалната образност на Библията, от друга, създава огромна празнота, очакваща някой да обясни загадките на вселената, лежащи отвъд микроби, еволюция и капиталистическа алчност. Джордж Бърнард Шоу пише, че може би никога преди хората не са били толкова привлечени от „движене на масички, сеанси за материализиране, ясновидство, гледане на ръка, гадаене по кристални кълба и тям подобни“.

Новите възможности на науката за овладяване на невидими сили често карат тези вярвания да изглеждат по-правдоподобни вместо по-малко. След като фонографите могат да улавят човешки гласове и телеграфите могат да изпращат съобщения от един континент до друг, то защо да не може науката в крайна сметка да разкрие Отвъдното? През 1882 година някои от най-изтъкнатите учени в Англия основават Дружество за изследване на паранормални явления. Сред членовете му скоро се нареждат премиер министър и нобелови лауреати, както и Алфред Тенисън, Зигмунд Фройд и Алфред Ръсел Уолас, който заедно с Дарвин разработва теорията за еволюцията. Конан Дойл, създал в образа на Шерлок Холмс олицетворение на рационалистичния ум, прекарва години в опит да потвърди съществуването на феи и духове. „Бих казал, че аз самият съм най-близкото подобие до Шерлок Холмс, и аз твърдя, че са налице всички аргументи в защита на спиритуализма“, заявява веднъж Конан Дойл.

Докато мадам Блаватски продължава да практикува изкуството на медиум, тя постепенно насочва вниманието си към по-амбициозни хоризонти. Тя твърди, че е проводник за братство на превъплътени тибетски махатми, и се опитва да основе нова религия, наречена теософия, или „мъдростта на боговете“. Теософията се опира основно на окултни учения и източни религии, по-конкретно на будизма, и за много хора от Запада представлява нещо като алтернативна култура, съчетана с вегетарианство. Историкът Джанет Опенхайм отбелязва в „Другият свят“: „За онези, които са искали да се разбунтуват срещу ограниченията на викторианския етос – каквото и да са влагали в това изплъзващо се на точна формулировка понятие, – ароматът на ерес трябва да е бил особено притегателен, особено когато е бил поднасян толкова невъзмутимо от външен за това общество човек като мадам Блаватски“.

Някои теософи отнасят ереста още по-далеч и стават будисти, като се превръщат в последователи на религиозни водачи в Индия и Цейлон, обявили се против колониалното владичество. Сред тези теософи е по-големият брат на Фосет, Едуард, който винаги е бил авторитет за Пърси. Едуард бил запален алпинист и носел златен монокъл, в ранните си години бил обявен за дете-чудо, на тринайсетгодишна възраст публикувал епическа поема и помагал на мадам Блаватски в проучванията и самото написване на нейния опус магнум от 1893 година „Тайната доктрина“. През 1890 година той пътува до Цейлон, където служи Пърси, за да бъде посветен в Пансил, или обричане на петте предписания на будизма, които включват обети да не убиваш, да не пиеш алкохол и да не извършваш прелюбодеяние. Индийски вестник отразява церемонията под заглавие „Приемането на един англичанин в лоното на будизма“: