Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

По-късно Пърси споделя с Конан Дойл, с когото си кореспондира, че майка му била „омразна жена“. При все това Пърси се опитва да защити нейната репутация, както и тази на баща си, като ги споменава само завоалирано в „Изследователските начинания на Фосет“: „Може би се оказа за добро, че детството ми бе лишено от родителска любов. Това ме направи самостоятелен и независим“.

С парите, които са им останали, родителите на Фосет го пращат в елитни частни училища на Великобритания – включително „Уестминстър“, – прословути със суровите си методи. Вярно, Фосет настоява, че честият бой с пръчка „по никой начин не повлия на мирогледа ми“, но това е, защото е бил принуден да се съобразява с викторианската представа за джентълмен. Облеклото е смятано за непогрешим показател за характер и той често носи черен редингот и жилетка под него, а при официални случаи – фрак и цилиндър; безупречните ръкавици, държани на разтегателни скоби и обработвани с пара, са толкова съществен аксесоар, че мъжете използват по шест чифта на ден. Години по-късно Фосет се оплаква: „Ужасът ми от подобно облекло още не се е изтрил, запечатан от потискащите дни в училището „Уестминстър“.

Затворен, войнствен и схвръхчувствителен, Фосет трябва да се научи да обсъжда творби на изкуството (но никога да не се перчи със знанията си), да валсира сносно и да спазва безукорно приличие в присъствие на противоположния пол. Викторианското общество, опасяващо се, че индустриализацията подкопава християнските ценности, е обсебено от необходимостта да се овладяват плътските инстинкти. Водят се кръстоносни походи срещу вулгарната литература и „болестта на мастурбирането“, из провинцията се разпространяват памфлети, пропагандиращи въздържание и съветващи майките „да наглеждат бдително копите сено“. Лекарите препоръчват „обръчи за пенис с шипове“ за укротяване на щенията. Подобна жарка пропаганда допринася към схващанията на Фосет за живота като неспирна война срещу заобикалящите физически сили. В по-късни материали той предупреждава срещу „жаждата за плътска наслада“ и „пороци и желания“, които твърде често са „прикривани“.

Но да си джентълмен означава нещо повече от това просто да спазваш приличие. От Фосет се очаква да бъде, както един историк пише за викторианския джентълмен, „роден водач, безстрашен на война“. На спортовете се гледа като на идеалната тренировка за младите мъже, които скоро ще докажат своя дух и издръжливост по далечни бойни полета. Също като баща си Фосет става отличен играч на крикет. Местният вестник неведнъж сипе похвали за отличната му игра. Висок и слаб, с отлична координация, той е роден атлет, но страничният наблюдател забелязва почти маниакална решимост в стила му на игра. Един такъв твърди, че Фосет неизменно демонстрира на съперниците си как са нужни „повече от обичайните умения, за да бъде надигран“. По-късно се ориентира към ръгби и бокс, където проявява същата яростна упоритост; при един ръгби мач преминава през всичките противникови играчи, при все че предните му зъби вече са избити.

Фосет става още по-издръжлив телом и духом, когато на седемнайсетгодишна възраст постъпва в Кралската военна академия в Улуич. Макар да няма желание да става войник, майка му очевидно го принуждава към тази стъпка, защото много харесва разкошните униформи. Студената атмосфера в академията съответства на тази в дома му. Новите кадети като Фосет са подлагани на дълги часове тренировки и ако нарушат кодекса на „джентълмена кадет“, биват подлагани на телесни наказания. Често старите кадети принуждават новаците да подават голите си ръце или крака през прозореца на студа и да стоят така с часове. Карат ги да стъпят върху две табуретки, закрепени на маса, и после ги изритват под тях. Или пък притискат към кожата им нажежено желязо. „Мъченията били най-разнообразни, често достойни за най-дивите раси“, пише специалист, проучвал историята на академията.

Когато две години по-късно Фосет завършва курса, научен е по думите на съвременник „да гледа на риска от смъртта като на най-пикантния сос към живота“. И по-важното, внушено му е да бъде апостол на западната цивилизация: да крачи напред и да привлича света в лоното на капитализма и християнството, да трансформира пасища в плантации и хижи в хотели, да запознава онези, живеещи в каменната ера, с чудесата на парната машина и локомотива и да има грижата слънцето никога да не залязва над Британската империя.