Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Сега, след като Фосет се изнизва от усамотената база в Цейлон с картата за съкровището в ръка, ненадейно се озовава сред гори с пищна зеленина, брегове с кристалночиста вода, планини, хора, облечени в цветове, каквито не е виждал преди, не само в погребално черно и бяло, както в Лондон, а в мораво, жълто, алено, всичките ярки и пулсиращи – гледка тъй удивителна, че дори закоравелият циник Марк Твен, който е посетил острова приблизително по същото време, възкликва: „Боже мили, каква красота!“.

Фосет се качва на паянтов плавателен съд, който редом с британските бойни кораби е малко корито от дърво и платно. Когато корабчето напуска залива, той вижда от разстояние Форт Фредерик върху възвишението с външна стена, изпъстрена с отвори за оръдия още от осемнайсети век, когато британците са се опитвали да отнемат територията, прилежаща към носа, от холандците, които на свой ред са я заграбили от португалците. След като изминава към осемдесет мили по протежение на източното крайбрежие на страната, корабчето спира в пристанището на Батикалоа, където около пристигащите кораби кръжат канута. Цейлонски търговци крещят, за да надвикат плясъка на веслата, и предлагат скъпоценни камъни, като особено се стараят пред сахиб с цилиндър и увиснала верижка на джобен часовник, чийто портфейл няма как да не е натъпкан с лири стерлинги. Щом слиза от борда, Фосет се озовава заобиколен от още търговци: цейлонци, тамилци, мюсюлмани, всички скупчени на базара и опитващи се да продадат стоката си. Въздухът е наситен от аромати на сушени чаени листа, ванилия и какао и по-острата миризма на сушена риба, ала вече не с мириса на море, а подправена с къри. Пълно е с разни чудати образи: астролози, амбулантни търговци, перачи, сладкари, барабанисти, просяци. За да стигне до Бадула, на около сто и петдесет километра навътре в сушата, Фосет наема волска каруца, която затраква и заскърцва, щом каруцарят шибва с камшик задницата на вола и той поема по планинския път покрай оризища и чаени плантации. В Бадула Фосет пита британец, собственик на плантация, дали е чувал за място, наречено Гала-пита-Гала.

— Боя се, че нищо не мога да ви кажа – отвръща му. – Нагоре има руини, наричани „Кралската баня“, което някога може да е било резервоар или нещо такова, но колкото до скали... Дявол го взел, тук са все скали!

Съветва Фосет да говори с местния старейшина на име Джумна Дас, потомък на кралската династия Кандиян, управлявала страната до 1815 година.

— Ако някой може да ви каже къде е Гала-пита-Гала, това е той – уверява го англичанинът.

Същата вечер Фосет намира Джумна Дас, който е висок възрастен мъж с красива бяла брада. Дас обяснява, че според слуховете съкровището на кралете Кандиян е заровено някъде в този район. Няма съмнение, продължава той, че някъде в подножието на хълмовете на югоизток от Бадула лежат археологически останки.

Фосет не успява да открие съкровището, но мисълта за скъпоценности не напуска съзнанието му. „Дали хрътката изпитва най-голямо удоволствие при преследването или при убиването на плячката си?“, пита се. В един момент отново поема с карта. Този път с помощта на екип от наети работници открива място, напомнящо пещерата, описвана в бележката. Мъжете копаят часове наред и край тях се издигат цели могили от пръст, ала откриват само късове от глинени съдове и бяла кобра, която ги кара да се разбягат ужасени.

Въпреки неуспеха си Фосет не остава недоволен от опита си, тъй като научава много.

— Цейлон е стара страна, а древните народи са притежавали повече мъдрост от нас, днешните хора – казва Дас на Фосет.

Същата пролет, след като неохотно се завръща във Форт Фредерик, Фосет научава, че ерцхерцог Франц Фердинанд, племенник на австро-унгарския император, възнамерява да посети Цейлон. Обявено е галапразненство в негова чест, на което присъстват мнозина от управляващия елит, включително Фосет. Мъжете са с дълги черни фракове и бели копринени вратовръзки, а жените – в рокли с пищни поли и толкова стегнати корсети, че едва дишат. В церемониалната си униформа Фосет несъмнено е имал налагащо се харизматично присъствие.

„Беше много харесван от жените“, споменава негов роднина. На едно благотворително събитие репортер посочва: „Жените го гледаха с такова благоговение, сякаш беше крал“. Фосет не се среща с Фердинанд, но вниманието му е грабнато от по-привлекателна фигура – момиче, наглед не повече от седемнайсет-осемнайсетгодишно, с бледа кожа и кестенява коса, прибрана във висока прическа. Името й е Нина Агнес Патерсън и е дъщеря на колониален магистрат.