Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Въпреки че Фосет никога не си го признава, вероятно е изпитал някои от желанията, които толкова са го ужасявали. (Сред документите си пази предупреждение на гадателка: „Най-голямата опасност за теб иде от жените, които привличаш силно и към които сам си привличан, но те по-често ти носят мъка и беди, отколкото нещо друго.“) Тъй като обичаят не допуска да отиде при Нина и да я покани на танц, трябва да открие някой, който да го представи официално. Това и прави.

Макар на пръв поглед да е винаги весела и с лек характер, Нина е много начетена млада жена. Говори немски и френски, изучавала е география, религиозни науки и познава Шекспир. Споделя донякъде дързостта на Фосет (пропагандира за права на жените) и научното му любопитство (обича да изследва острова и да чете будистки текстове).

На следващия ден Фосет пише до майка си, за да й съобщи, че е открил идеалната жена, единствената, за която иска да се ожени. Нина живее със семейството си в противоположния край на острова, в Гале, в голяма къща, пълна с прислуга, и Фосет често отскача дотам да я ухажва. Започва да я нарича Вироглавата, защото, както споделя член от семейството, „тя винаги държи да има последната дума“. Тя на свой ред го кръщава Мопси заради непримиримата му упоритост. „Изпитвах единствено възхищение към характера на Пърси: много сериозен и дарен с великодушие човек“, казва Нина по-късно пред репортер.

На 29 октомври 1890 година, две години след запознанството им, Фосет й прави предложение.

— Животът ми би бил безсъдържателен без теб – казва й.

Нина незабавно приема и семейството й организира празненство, за да отбележи случая. Но според роднини някои членове от семейството на Фосет се възпротивили на годежа и го излъгали, че Нина не е дамата, за каквато я мисли – с други думи, че не е девствена. Не е ясно защо семейството се е противопоставило на брака и е излязло с такова обвинение, но изглежда, майката на Фосет е била в центъра на машинациите. По-късно в писмо до Конан Дойл нарича майка си „глупава стара злобарка“, задето се е отнесла така зле към Нина, и твърди, че „тя има много за изкупване“. Ала в дадения момент гневът на Фосет се насочва не срещу майка му, а срещу Нина. Пише й писмо, в което казва: „Ти не си чистото младо момиче, за което те мислех“. И после разваля годежа им.

В продължение на години не поддържат контакт. Фосет остава във форта, откъдето вижда високо на скалите възпоминателния стълб за холандска девойка, която през 1687 година скочила в морето и намерила смъртта си, след като годеникът й я изоставил. Междувременно Нина се връща във Великобритания. „Отне ми дълго време да се съвзема от този удар“, споделя тя по-късно пред репортер, макар да не разкрива истинската причина за решението на Фосет. В крайна сметка тя среща армейски капитан на име Хърбърт Кристи Причард, който или е в неведение за обвиненията срещу нея, или е готов да ги преглътне, само и само да я има. През лятото на 1897 година двамата се венчават. Но пет месеца по-късно той е поразен от церебрална емболия. Нина споделя: „Съдбата ме удари отново за втори път“. Мигове преди смъртта си Причард й казва: „Омъжи се за Фосет. Той е човекът за теб“. По това време Фосет вече е открил измамата на семейството си и според родственик пише на Нина с молба да го приеме отново.

„Мислех, че не ми е останала никаква любов към него – признава Нина. – Убедена бях, че с бруталното си поведение е убил страстта, която хранех.“ Ала когато се срещат отново, тя е неспособна да го отблъсне. „Погледнахме се един друг и този път щастието бликна безпрепятствено. Открихме се повторно.“

На 31 януари 1901 година, два дни след смъртта на кралица Виктория, останала на трона близо шейсет и четири години, Нина Патерсън и Пърси Фосет най-после сключват брак и се установяват във военния гарнизон в Цейлон. През май 1903 година се ражда първото им дете, Джак. Прилича на баща си, но е с по-светлата кожа и по-фините черти на майка си. „Извънредно красиво момче“, пише Фосет. Джак изглежда невероятно надарен, поне на родителите си. „На седем месеца вече тичаше, а на една година говореше свободно – хвали се Фосет. – Беше и все още е физически и интелектуално много изпреварил връстниците си.“

Макар че за съпругата и сина му Цейлон е „земен рай“, Фосет вече не го свърта там, дразни се от ограниченията на викторианското общество. Той е твърде много самотник, носи у себе си огромна амбиция и упоритост („дързък до степен на безразсъдство“, както твърди близък до него човек), изпитва прекалено голямо интелектуално любопитство, та да се чувства на мястото си в офицерския корпус. Съпругата му разпръсва донякъде негативните му настроения, но той си остава „вълк единак“, както сам се определя, решен да дири свои пътеки, вместо да използва отъпканите.