Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Няколко десетки души се движеха по площада. Много от тях нямаха дрехи, телата на някои бяха покрити с изящни украшения: огърлици от маймунски зъби, пръски черна боя от плода генипап и червена боя от уруко бери. Жените на възраст между тринайсет и петдесет носеха свободни памучни рокли, като горната част надвисваше над талията. Повечето мъже, които не бяха голи, носеха бански гащета от ликра, сякаш бяха олимпийски плувци. Очевидно добрата физическа форма се ценеше високо. Забелязах, че някои от бебетата имаха здраво омотани парчета плат около прасците и бицепсите, подобно на турникети, за да подчертаят мускулите им.

— За нас това е признак за красота – обясни Ваджуви.

Племето продължаваше с практиката си да убива невръстни деца при подозрение за нещо неестествено или наличие на магия, макар че подобни случаи не бяха толкова чести като в миналото.

Ваджуви ме заведе в къщата си – пространство, подобно на пещера, изпълнено с дим от горящия огън с дърва. Запозна ме с две красиви жени с гарвановочерни коси, спускащи се като ветрила по голите им гърбове. По-възрастната имаше татуировки от три вертикални ивици на ръцете си над лактите, а по-младата носеше огърлица от блестящи бели черупки.

— Моите съпруги – обяви Ваджуви.

Не след дълго от сенките се показаха още хора: деца и внуци, зетьове и снахи, лели и чичовци, братя и сестри. Ваджуви каза, че в къщата живеели близо двайсет души. Приличаше не толкова на дом, колкото на малко село. В центъра на помещението до дървения кол, поддържащ покрива, от който висеше царевица, окачена да се суши, една от дъщерите на Ваджуви беше коленичила пред голям дървен стан и тъчеше хамак, а до нея момче, запасано с колан от сини мъниста, държеше риба в грижливо изработен и ярко боядисан керамичен съд. До него пък възрастен ловец седеше на голяма дървена пейка, издялана във формата на ягуар, и остреше метър и половина дълга стрела. Фосет е писал за южния басейн на Амазонка: „Целият този регион е наситен с извънредно интересни индиански традиции, които няма как да са възникнали от нищото и които предполагат предишното присъствие на някога велика цивилизация“.

Селото, което имаше около сто и петдесет жители, беше силно разслоено. Тези хора не са скитащи ловци събирачи. Вождовете им следват по кръвна линия като европейските крале. Има табута върху диетата, които им забраняват да ядат повечето червени меса, включително тапирско, еленско и глиганско – хранителните ограничения са по-строги, отколкото навсякъде другаде по света и като че противоречат на идеята как индианците са постоянно заплашвани от гладуване. В пубертета момчетата и момичетата са държани в продължителна изолация, по време на която посочен възрастен ги обучава на ритуалите и отговорностите на зрялата възраст. (Синът, който по наследство предстои да стане вожд, е държан в изолация до четири години.) По време на пътуването си в поречието на Шингу с Алойке Дайът минава през село на калапало и е толкова впечатлен, че пише: „Има причина да се вярва, че историите на Фосет за забравена цивилизация почиват на факти“.

Попитах Ваджуви знае ли дали хората от този регион, известни като шингуано, са произлезли от някога голяма цивилизация и дали има значими руини в околната джунгла. Той поклати глава. Ала според легендата духът Фици-Фици изградил гигантски охранителни ровове в областта. („Като минел отнякъде и му се видело добро място за живеене, Фици-Фици правел дълги и дълбоки канавки и оставял част от народа си там, а той самият продължавал да странства.“)

Докато разговаряхме с Ваджуви и Паоло, мъж на име Ваните Калапало влезе в къщата и седна при нас. Изглеждаше разстроен. Обясни, че работата му била да охранява един от постовете на резервата. Онзи ден индианец дошъл при него и му казал: „Слушай, Ваните, трябва да дойдеш с мен надолу по реката. Белите строят нещо в Афасукугу“. Думата „Афасукугу“ означава „мястото на големите котки“ и шингуано вярват, че там са създадени първите хора. Ваните взе пръчка и нарисува карта върху пръстения под.

— Ето тук е Афасукугу – каза. – Намира се до водопад.

— Извън парка е – добави вождът Ваджуви. – Но мястото е свещено.

Спомних си как Фосет споменава в едно от последните си писма, че е научил от индианците за свещен водопад в същата област и се надява да го види.

Ваните продължи разказа си.

— Ще дойда с теб до Афасукугу, казах му, но ти си луд. Никой не би строил нищо на мястото на ягуарите. Но като отидохме, видях, че водопадът е разрушен. Разбили са скалата с трийсет килограма динамит. Мястото беше толкова красиво, а вече го няма. Попитах човек, който работи там, какво правят. Отговори ми, че строяли язовир за водноелектрическа централа.