Карл Май - Смъртта на императора

Известно време по-късно се заговори, че Пабло Кортейо, осъден на смърт като предводител на метежници, а и по други причини, е получил в двора на затвора куршум в главата.

Тук е може би мястото да нахвърляме накратко жизнения път на историческите личности, споменати в тази книга. БЕНИТО ХУАРЕС управлява Мексико като президент до своята смърт. Почива на 18 юли 1872 на шестдесет и шест годишна възраст.

Известно време по-късно оглавява правителството неговият способен генерал ПОРФИРИО ДИАС. Подобно на него и той ръководи раздираното от непрестанни размирици, безредно и ранено Мексико с крепка и ефикасна десница. Заема президентския пост от 1877 до 1880 и от 1884 до 1911 и се радва на безграничното уважение на всички държави, както и на почти всеобщото възхищение и обич на мексиканците. Ала през 1911 година, вече осемдесет и една годишен, могъщият президент от своя страна трябва да отстъпи на друг и бива прокуден от страната. Под управлението на неговия приемник Мадеро в Мексико започват нови партийни борби. Порфирио Диас почива на 2 юли 1915 на 85 години, далеч от своята родина — в Париж. Същинският виновник за трагедията на Максимилиан скоро след безславното оттегляне на французите бива сполетян от неговата съдба. На 19 юли 1870 НАПОЛЕОН III на Франция подклажда война срещу Германия и на 2 септември 1870 при Седан губи свободата и короната си. Умира като заточеник в Чайзълхърст край Лондон. Неговата съпруга, императрица Южени, чието властолюбие го бе омайвало, достига наистина деветдесет и четири годишна възраст, ала никога вече не се връща на мястото на своята предишна власт. Почива на 11 юли 1920 в Испания.

Също така и животът на наместника на Наполеон в Мексико, славолюбивият интригант генерал БАЗЕН, от горди висини се сгромолясва в дълбините. Той, най-прочутият пълководец на Наполеон III, е главнокомандващ на френските войски редом с генерал Мак Махон в Немско-френската война 1870/71. На 2 септември Мак Махон с цялата си армия и самият Наполеон попада при Седан в плен на Германия, додето Базен е обсаден в Мец и на свой ред принуден да се предаде на 27 окгомври 1870. Въпреки поражението си, неговият съперник Мак Махон по-късно възстановява своята репутация и дори става президент на по-сетнешната република Франция. Срещу Базен обаче французите завеждат дело за държавна измяна. Върху него е хвърлено обвинението, че от малодушие и ревност към Мак Махон не е направил вилазка от Мец за облекчаване положението при Седан. Някои негови обвинители отиват още по-далеч, като му приписват дори вината за получаване подкуп от Германия, което без съмнение не е вярно. Но така или иначе на 10 декември 1873 Базен е осъден на смърт за държавна измяна, ала с помощта на вярната му жена — една креолка, за която се оженил в Мексико — му се удава да избяга. Но скоро след това и съпругата му се отдръпва от него и той приключва своя живот на 23 септември 1888 в Мадрид като беден, заслужаващ съжаление изгнаник.

Съпругата на Максимилиан, императрица ШАРЛОТ, също принадлежи към оспорваните личности на историята. Навремето се разправяше, че нейното честолюбие е подмамило Максимилиан да сложи на главата си кървавата корона на Мексико. Безумието, в което изпада по време на залеза на неговото владичество, още преди смъртта му, продължава и тя почива в умопомрачение на 19 януари 1927 в замъка Бушу край Брюксел на осемдесет и седем години.

Седнал на старото кресло в работния си кабинет, Главният лесничей Роденщайн бе вперил надолу кисел поглед. Краката му бяха обути в стигащи до коленете дебели и безформени плъстени ботуши, а отгоре бе наметнал и сгънат на два ката вълнен конски чул. Пред него стоеше верният Лудвиг, гледащ също така мрачно и безпомощно към земята.

— Да — каза той, — и аз не зная никакво средство, хер хауптман.

— В такъв случай и ти си такъв умник като лекарите, по-точно такъв главанак. Алопатията ме намъчи, хидропатията ме екзекутира, а хомеопатията направо ме подлуди. Ето как срещу острия ревматизъм трябваше да взема Akonit, Arnika, Belladonna, Loryknin, Chinin, Chamomilla, Merkur, Nux Vomica, Pulsatilla, срещу хроничния — Arsenik, Sulfur, Rhododendron, Phytolaca и Stillingia, а срещу оня, дето ме тегли насам-натам — Arnika, Pulsatilla, Belladonna, Moschus, Sabina, Sulfur, Calmia и Capsica. Сега да ми каже някой в що за бохча за треволяци, прахове и хапове бих се превърнал, ако бях изгълтал всичките им тия илачи! Пъкъл и Сатана! Стига само да дойдеше пак някоя чудесна новина, като оная навремето от нашия Стернау. Тогава заподскачах от радост, оздравях изневиделица и се почувствах като риба във вода. Но сега…я, не се ли почука, Лудвиг?