Карл Май - Смъртта на императора

Сега Хуарес отново бе единствен господар на Мексико. Курт не бе присъствал на екзекуцията. Чувствата му се противяха да види как умира един мъж, когото е искал да спаси. По време на изпълнението на присъдата той седеше с Малкия Андре в палатката си. Чу траурния камбанен звън. До ушите му долетя пукотът на пушките.

— Сега! Сега те са мъртви! — извика Андре.

— Максимилиан вече беше мъртъв, когато ме отпрати — отвърна угнетено Курт.

— И спасението повече не беше ли възможно? Вероятно все пак е могло да бъде отмъкнат от неговия затвор.

— Преди да бъде пленен Макс, можех да го спася, без да се впускам в престъпления.

— Нима по-късно щеше да има някакво?

— Разбира се, и то престъпление, за което всеки кодекс налага най-голямото наказание — противозаконно освобождаване па пленник.

— Ее, в такъв случай освобождението му и преди туй щеше да си е незаконно.

— Не, тъй като тогава той все още се намираше сред своите. Но веднага щом попадна в ръцете на републиканците, бях длъжен да оттегля ръце.

— Хм. Може би имаш право. Императорът нищо друго не искаше.

— И така, не е нужно да си отправяме упреци. Тук обаче повече работа нямаме. Исках само да чуя тези съдбоносни изстрели. Бях свидетел на една от най-големите исторически трагедии и ще напусна Керетаро.

— Без освобождаване от служба или отпуск?

— Аз не съм зависим от Ескобедо.

— Накъде ще вървим?

— При Хуарес. Препусни, моля те, до доктор Стернау, та като дойда да го намеря готов!

На другия ден тримата яздеха в компанията на двамата индиански вождове към Сан Луис Потоси. Когато минаваха през Гуанахуато, Малкия Андре спря.

— Ах, майне херен, познавате ли тоя кон? — и посочи едно оседлано животно, оставено пред някаква вента.

— Това е конят на Черния Жерар — удиви се Стернау. — Сигурно е отседнал тук. Да влезем!

Но Жерар вече ги бе видял и излизаше. Беше ходил до Сантяго и искаше да ги издири и уведоми за бягството на Ландола и Гаспарино Кортейо от Сантяго и тяхната смърт при Дяволския извор. Новината беше много неприятна за Стернау, тъй като ако бяха живи, присъствието им в съда значително щеше да облекчи делото. Но така или иначе фактът не можеше да бъде променен. Когато малкото общество, към което се бе присъединил и Жерар, стигна Потоси, Стернау незабавно се отправи към президента с Курт. Той ги прие, макар да бе претрупан с работа.

— Някаква трагична вест ли носите? — попита сериозно, след размяна на поздравите.

— Да — отвърна Курт. — Аз нося екота на изстрелите, под които падна Макс от Австрия.

— Значи сте присъствал на екзекуцията?

— Не. Не считам за достойно да зяпам подобни зрелища.

— Вече пристигна пратеник на Ескобедо. Максимилиан е умрял смело и като мъж. Аз бях негов политически противник, но не и личен враг.

Излизаше, като че намира за нужно да се оправдае. Ето защо Стернау бързо вметна:

— Ние много добре го знаем, сеньор!

— Виж ти! — каза Хуарес, като остави да се забележи една тайнствена усмивчица. — Значи сте ме разбрал и сте си направил труда?

— Дори много усърдно, ала без успех. Оберлейтенант Унгер също бе отпратен — отговори Стернау.

— Значи все пак сте считал за възможно, хер оберлейтенант, ерцхерцогът да…нали разбирате?

— Беше даже много лесно — отговори Курт.

Тогава Хуарес поклати глава, пристъпи към прозореца и дълго гледа навън. После се обърна рязко и каза:

— Той не е желаел нещо друго. Сега е мъртъв! Да не го съдим и ние повече! Но аз ви благодаря, че сте разбрали моите недомлъвки и сте действали според тях. Разчитам на вашата дискретност!

Той говореше сериозно и развълнувано. Двамата му слушатели също бяха разчувствани. Възникна пауза, която Хуарес прекъсна с въпроса:

— Навярно ще искате скоро да напуснете Мексико?

— Надяваме се — отвърна Стернау. — Но известно време ще трябва да останем все още под ваша закрила, сеньор.

— Това ме радва. Знаете, че всичко, което мога да сторя за вас, ще бъде направено. Преди да заминете, трябва да приключим с делото Родриганда, доколкото ще бъде изслушано от страна на мексиканския съд.

— Към кой съдия да се обърнем? — осведоми се Стернау.

— Към мен самия. Аз ще се погрижа нещата да допаднат както в справедливи, така и в дейни ръце. Пленниците още ли се намират в Манастира дела Барбара? Идете да ги отведете! Нека бъдат свикани също Мария Хермоес, старият хасиендеро Педро Арбелец заедно с дъщеря му и индианката Каря!