Карл Май - Смъртта на императора

Стана тъй, че поругаваното и осквернявано от французите, знаме на Мексико, което Хуарес бе спасил със себе си до Ел Пасо дел Норте — най-външната точка на държавата, той донесе ликуващо обратно в планинската долина на Анахуас и отново издигна на Пласа майор.

Републиката бе възстановена в пределите на цяло Мексико, а властта на президента Хуарес отново призната. Императорският блян бе избленуван, а…самият император?

На 15 май генерал Ескобедо докладва до военния министър на Хуарес в Сан Луис Потоси следното:

«Лагерът пред Керетаро 15 май 1867. Тази сутрин към три часа войските ни щурмуваха форт Ла Крус и биха с изненада неприятеля по всички пунктове. Малко след това гарнизонът бе пленен и градът зает от нашите отряди. Част от врага се изтегли в голям безпорядък в Серо де лас Кампанас под ефикасния обстрел на нашата артилерия. В крайна сметка около осем часа Максимилиан се предаде безусловно със споменатия Серо. Имайте добрината да изкажете моите благопожелания на гражданина президент за този голям триумф на националната кауза!

Едва се бе разнесла вестта, че императорът е заловен и представителите на почти всички Велики сили обединиха усилия за спасението на пленника. Единствено запотекът изглеждаше глух. Как би могъл да се вслуша в протестите на Великите държави, които бяха търпели неговото унижение и признали империята!

Австрийският пълномощен министър във Вашингтон се обърна към правителството на Щатите с молба да измоли помилването на императора и то се съгласи. Но запотекът отвърна сухо:

«Аз действително признавам, че принцът изкупва вината на друга личност, далеч по-виновна, отколкото той самият. Но неговата окупация беше атентат срещу независимостта на моя народ, поради което е невъзможно да бъде помилван. Не трябваше ли да устояваме на съсредоточените в негово лице всички вражи машинации? Навярно републиката би спечелила слава, пощадявайки живота на пленника, ала това гледище не е равностойно на неумолимата потребност. Хуарес»

На 21 май императорът има среща с Ескобедо. Той изяви готовност да абдикира, като поиска срещу това живота и свободен пропуск от страната за себе си, своите австрийски офицери и войници, както и за Мехиа и частния си мексикански секретар Бласио. Мирамон бе изключен.

Хуарес отхвърли всички тези пунктове. Той бе на мнение, че един пленен император, без страна и народ, е ненужно да говори за абдикация. И все пак направи още една стъпка за спасяването на Макс. Оттегли насочения срещу него процес на обичайно действащата при обявеното изключително положение военна процедура и го предаде на специално назначен за тая цел военен съд. Хуарес искаше по този начин да спечели време, през което страстите би трябвало да се поохладят. Междувременно би могъл да упражни своето влияние, така че военният съд да не произнесе смъртна присъда, а просто екстерниране от страната.

Само че от какви ли не страни бяха предприети опити за освобождаване на Макс. По този начин възбудата сред републиканците значително се увеличи и Хуарес в края на краищата се видя принуден да се откаже от всичко, което би могъл да предприеме в полза на пленника.

Състоящият се от седем члена — един млад щабсофицер и шест капитани — военен съд започна своето заседание на 13 юни. Обвинението гласеше: комплот срещу правителството, узурпация на властта и подети престъпления срещу обявените извън закона бранители на страната. Съобвиняеми бяха Мехиа и Мирамон. На 14 юни в единадесет часа вечерта срещу тримата бе произнесена смъртна присъда. Главната квартира потвърди съдебното решение, което трябваше да се приведе в изпълнение на 16 юни, ала впоследствие на осъдените бе отпуснат срок от още три дни, за да имат време да приведат нещата си в ред. От тази отсрочка незабавно се възползва пруският шарже-д’афер барон Магнус, доайенът на дипломатическия корпус, за да спаси живота на Максимилиан. Той изпрати до председателя на Върховния съд следната телеграма:

«До Негово превъзходителство сеньор Себастиан Лердо де Техада!

С пристигането си днес в Керетаро, за мен стана ясно, че осъдените на 14 т.м. пленници, в изтеклата неделя на 16 са вече морално убити. Така и ще се възприема от цял свят, тъй като всички приготовления за този ден са били направени и те са чакали цял час след определеното време да бъдат отведени на лобното място, преди да бъдат уведомени за отсрочващата изпълнението на присъдата заповед. Хуманният дух на нашия век не позволява да бъдат отведени утре за втори път на смърт, сред като веднъж вече са издържали една ужасна борба с нея. В името на човечността и честта Ви заклевам да разпоредите да не има се отнема живота. Повтарям още веднъж пред Вас сигурното си убеждение, че моят повелител — Негово Величество кралят на Прусия и всички монарси на Европа, намиращи се в кръвна връзка с пленения принц, а именно неговият брат — императорът на Австрия, неговата братовчедка — кралицата на Великобритания, неговият шурей — кралят на Белгия и неговата братовчедка — кралицата на Испания, както кралете на Италия и Швеция, ще се споразумеят лесно да представят всякакви гаранции, че никой от пленниците повече няма да стъпи на мексиканска земя.»