Карл Май: Смъртта на императора

Зад колите на осъдените следваха три ковчега, всеки от които се носеше от четирима индианци. Върху ковчезите лежаха кръстовете за екзекуцията.

В този миг минаваха францисканците под предводителството на епископа на Мексико. Първите двама носеха Разпятието и Светата вода, последните държаха свещи в ръка.

През целия път по лицето на Макс бе отпечатан израз, който никой, съзерцавал предадения и изоставен император в неговия последен час, не би могъл да забрави.

Веднага след като неговата кола бе напуснала Централния площад, той бе обърнал големите си очи с втренчен поглед на изток, където се намираше родината и всичко, всичко, което беше изоставил, за да последва едно видение, което сега щеше да го отведе до зейналия гроб. Там отвъд океана бе и Мирамар, където смутеният дух на императрицата бродеше през покои и градини, без да съзира нещо от великолепието на това дворянско имение.

Страдалческа усмивка играеше около устните на императора. Докато едната му бледа ръка почиваше спокойно върху тапицерията на колата, другата поглаждаше леко красивата брада.

Когато кортежът стигна лобното място, тълпата бе задържана, а конвоят образува отворен от едната страна четириъгълник.

Ескобедо, който лично командваше екзекуцията, се приближи до трите коли и нареди на тримата пленници да слязат.

— Vamos nos a la libertad — ние умираме за свободата! — произнесе Макс с поглед към изгряващото слънце. После извади часовника си и освободи някаква пружина. Отскочи един капак, който криеше миниатюрата на императрица Шарлот. Той целуна портрета и подаде часовника на изповедника с молбата:

— Предайте този спомен на моята обичана съпруга в Европа! Ако някога е в състояние да ви разбере, кажете й, че очите ми са се склопили с нейния портрет и съм го възнесъл със себе си!

Погребалните камбани отекнаха глухо. Осъдените спряха до стената, която образуваше четвъртата страна на четириъгълника и там им бяха указани местата. Максимилиан закрачи със стегната, изправена стойка към дървения кръст в средата. Мирамон стори същото. Мехиа обаче се олюляваше.

Сега бе прочетена смъртната присъда и нейните основания, след което на пленниците бе дадено разрешение да поговорят още веднъж.

Макс се обърна към Мирамон:

— Генерале, един храбрец трябва и в лицето на смъртта да бъде почетен от своя монарх. Позволете да ви предоставя почетното място в средата.

На Мехиа императорът каза:

— Генерале, каквото не ви бе възнаградено на земята, сигурно ще стане на небето.

Приближиха три отделения под командването на един офицер — всяко се състоеше от пет войника и двама унтерофицери. Те приближиха на няколко крачки до осъдените.

Императорът извади шепа златни монети и даде по една на всеки от застаналите срещу него войници.

— Целете се в сърцето ми! Целете се добре! — Императорът се отдръпна назад. Ясно и отчетливо изговори Максимилиан на испански своите последни думи:

— Прощавам на всички, моля всички да простят и на мен и желая моята кръв, която сега ще се пролее, да донесе на страната добро. Да живее Мексико, да живее Незави…

В този миг офицерът свали сабята, екнаха седем изстрела и императорът се наклони напред. От един непосредствено в сърцето примерен изстрел все още потръпващият император издъхна.

След Максимилиан се приготви Мирамон. Той отхвърли от себе си всички упреци за предателство и умря с едно «слава» за Мексико и императора.

Болният Мехиа успя само да изрече със затруднение:

— Да живее Мексико, слава на императора!

Мирамон се бе отърколил неповратливо на пясъка, но мъртъв. Мехиа остана прав, размахвайки във въздуха ръце. Беше зле улучен. Един от унтерофицерите опря дулото на пушката си зад ухото му и натисна спусъка. Този изстрел от упор просна верния мъж на земята.

— Libertad у independencia — Свобода и Независимост! — разнесе се над трите ковчега.

Това бе надгробното слово, което мексиканската нация произнесе над мъртвия император и неговите генерали.

На 30 юни пребиваващият в Мюнхен император на Австрия Франц Йозеф получи известието за екзекуцията на Максимилиан. «Wiener Fremdenblatt» уведоми за смъртта на разстреляния:

«Императорът на Мексико Максимилиан е мъртъв! Дръзкият поход на един одухотворен принц се превърна в трагедия, толкова величава, каквато още не е възниквала в ума на никой поет. Потеглил да извърши едно дело на цивилизацията, сега императорът лежи разстрелян от своите врагове в полята на Мексико, а императрицата седи безумна в замъка на Мирамар. Наистина, Историята е задала тук на идните поколения една от своите най-мистериозни загадки! Ние обаче казваме: „Така умря Максимилиан от Австрия. Той заслужаваше да умре за една по-добра кауза; той доказа това с поведението си в последните дни на своя живот!“»