Карл Май - Смъртта на императора

— Е, добре! А къде е Мехиа? — осведоми се припряно Курт.

— В Серо де лае Кампанас.

— В такъв случай той не може да бъде спасен.

— Тогава оставам и аз!

Дрънкането на оръжия се бе увеличило неимоверно. Курт чу как няколко души се втурнаха към задната портичка да повикат подкрепления.

— За Бога, тръгвайте незабавно! — увещаваше Курт императора. — След броени мигове хората ще са тук, републиканците са вече в града.

— Не и без Мехиа! — гласеше непоколебимият отговор.

— Моля ви заради вашите привърженици, за всичко, което ви е мило, за отечеството, за Австрия, последвайте ме, Ваше Величество! Аз ще…ах! Ето че ни сполетя! Твърде късно, твърде късно! Елате, елате!

Той улови императора за ръката и го повлече към един вход. Принц Салм ги последва бързо. Генерал Велес бе дошъл със своята част в градината и извика:

— Максимилиано не е в манастира! Същевременно откъм полето се чуха тичащите стъпки на устремилите се насам войнишки маси. Велес бе нахлул в градината и входът за няколко мига бе свободен. Натам увлече сега Курт императора.

— Боже мили, за бягство сега е прекалено късно! — простена той. — Бързо, бързо излизайте оттук и после към Серо де лае Кампанас, Ваше Величество!

Курт изтегли навън неохотно следващия го император. Но срещу тях се зададе нова чета републиканци.

— Стой! Кои сте? Накъде? — викна предводителят им, като насочи сабята си към бегълците.

— Какво искате, Орбехо? — отговори Курт. — Нима не виждате, че тези сеньорес са мирни граждани?

— Граждани? Дяволът нека го вярва! Кой си ти самият? — Той приближи до Курт да огледа лицето му и го позна. — А-а, вие ли сте бил, сеньор Унгер! Това е нещо друго. Но какво всъщност чинят тия хидалгос насам?

— Прибирали са се от вино вкъщи и при тичали, като доловили някакъв шум.

— Аха, наистина са чули шум! Но следващият път нека все пак си останат по-добре кротичко вкъщи, наместо да се ослушват и търчат при всеки шум. Да ги оставим да си вървят!

Той се отдалечи. Подкреплението беше дошло и нахлуваше на талази.

— Напред, напред! Живо! — помоли Курт, като повлече императора на известно разстояние. Но Макс спря.

— Оставете! — изрече монархът с удивително спокойствие. — Сега съзнавам, че трябваше да ви послушам. Вие искахте да ме спасите и не успяхте, защото не бяхте силен колкото съдбата, на която трябва да се подчинявам. Сега е твърде късно. Приемете най-искрената ми благодарност и сбогом!

Той стисна ръката на Курт.

— Ваше Величество, дано Бог ви закриля по-добре, отколкото аз съумях! — изхълца младият мъж.

Другите се изгубиха в мрака на нощта. А Курт остана, заслушан в техните стъпки, които отдавна вече не можеше да чува. По едно време някой го тупна с юмрук по рамото.

— Ей, мързел! Какво си щръкнал тук и си бленуваш? Към победата! Да живее републиката! Да живее Хуарес! Да живеят Ескобедо и нашият Велес!

Тогава Курт побесня. Вдигна ръка и с шумен трясък срина човека на земята, сякаш юмрукът му бе ковашки чук.

— Ето ти, плямпало такова! — изскърца зъби той. — Ще ми се цялото човечество да бях хласнал с теб в земята. Да се махам, да се махам! Тук вече нямам никаква работа!

Той се обърна и се втурна към портичката. Улучи миг, в който тъкмо никой не минаваше и излезе на открито. Закрачи мълчаливо към своята палатка.

Там пристъпи насреща му Малкия Андре.

— Най-после! Къде е императорът?

— Там вътре — посочи града Курт.

— Не успя ли?

— Ами! Щях да успея, ала императорът не пожела! — изговори възбудено Курт.

— Не пожела? Боже, каква глупост! И защо не пожела, хер оберлейтенант?

— Остави ме на мира, че и теб ще взема да цапардосам! — Курт се тръшна на постелята, без да го е грижа какво става навън и зарови дълбоко лице в завивките. Все така лежеше, когато настъпи утрото и продължаваше така да лежи по обед, когато влезе Стернау да разбере причината за неуспеха на техния план. Той също бе чакал напразно и напусто взел подготвителните мерки.

Форт Ла Крус и град Керетаро в зори вече се намираха в притежание на Ескобедо. Плътно обграден и още отпреди почти разрушен, Серо де Лас Кампанас, където императорът благополучно се бе добрал, можеше да се държи броени часове.

Към седем часа Макс изпрати парламентьор, обявявайки капитулация. Тя можеше да бъде само безусловна, а около осем часа той предаде сабята си на генерал Ескобедо.

Ето как падна Керетаро с целия си гарнизон в ръцете на победителите.

На 21 май и столицата Мексико се предаде безусловно на генерал Парфирио Диас, след като безчестният генерал Маркес се бе измъкнал тайно от града. А на 27 същия месец войските на президента влязоха победоносно във Веракрус.