Карл Май - Смъртта на императора

— Но сега се оправи?

— Не. Тя няма да се оправи. Бях принуден да положа всякакви старания, за да я доведа дотук. Въпреки всичко понасяше големи болки. Веднага щом се прекрати въздействието на моите лечебни средства, тя ще престане да живее.

Хуарес кимна леко.

— А иначе как стоят нещата, сеньор Стернау, разпитахте ли затворниците и получихте ли някакви признания?

— За жалост не.

— Така и очаквах. Престъпниците, с които си имаме работа, са толкова закоравели, че не следва да се очаква откровено признание. Добре поне, че разполагаме с писмото, което Хосефа навремето бе изпратила от хасиендата дел Ерина до баща си. Тези редове са все таки важно веществено доказателство.

— И все пак аз все още се надявам на признания от страна на Хосефа. Болките, от които страда, са наш могъщ съюзник. С моите лекарствени средства аз опитвах да ги облекча. Възпалението обаче напредва неудържимо и прогресивно и съм убеден, че болките ще се превърнат в адски мъки. Те вероятно ще сложат край на нейното упорство.

— Като човек съжалявам тази девойка, ала като юрист съм длъжен да кажа че си е заслужила орисията. Сеньор Стернау, всички вие ще живеете при мен. Палатът има повече от достатъчно стаи за вас. Семейство Кортейо ще поставя под строг надзор. Още сега ще дам необходимите заповеди.

Хуарес посегна към звънеца и пристигналите бяха настанени с цялата грижовност.

На другия ден започна разпитът, ала без резултат. Кортейо и неговата достойна дъщеря просто безсрамно отричаха всичко, въпреки струпаните многобройни доказателства, под които някой друг би бил буквално смазан. Когато съдията тикна пред очите на Пабло Кортейо писмото, което той преди години бе писал до Алфонсо, използвайки обръщението племенник, онзи дръзна да окачестви уликата като фалшификация, която уж са изфабрикували неговите врагове, за да го унищожат. Никой не бе така възмутен от това твърдение, както Каря, сестрата на Бйзоновото чело, която, както читателят знае, навремето бе намерила издайническото писмо в багажа на младия граф. Сетне го бе скрила на сигурно място, ала в последвалите времена на злощастни превратности повече не бе помислила за него. Когато Мечешко сърце дойде да я отведе в столицата, тя се бе сетила за тази улика и за своя радост я бе открила непокътната в скривалището.

И тъй, първият разпит протече безрезултатно. Но не мина много време и се оказа, че Стернау правилно е предполагал — неговото лекарско умение вече не бе в състояние да помогне. Болките на Хосефа се усилиха дотолкова, че не съумяваше да ги изтрайва. Имаше минути, в които крещеше от страданията. Стернау посъветва да въведат баща й в нейната килия.

Колкото и корав да бе Пабло Кортейо, все пак не можеше да гледа състоянието на дъщеря си и да слуша крясъците й, без да се «трогне», накратко казано бе направо съкрушен. Виждаше, че на Хосефа й остават броени часове да живее, ужасни часове — тя, за която бе грешил и станал престъпник. Струваше му се, че в него гори някакъв разяждащ огън. Повиканият свещеник се възползва от този миг да придума баща и дъщеря да направят признания и по този начин да спаси поне съвестта и душите им. Хосефа, към която смъртта приближаваше, изкрещя с треперещ глас, че ще каже всичко. При това положение и за нейния баща повече нямаше място за въздържаност. Хуарес побърза лично да дойде. С него пристигнаха всички свидетели и признанията на двамата бяха снети в протокол и надлежно подписани.

Стана дума и за второто завещание, което граф Фернандо бе съставил, а Пабло Кортейо задигнал. Хосефа разкри, че то е все още налице и съобщи мястото, където го е скрила в палата Родриганда. Бе незабавно натоварено едно служебно лице да отиде и донесе документа. Той се намери в посоченото скривалище и веригата от доказателства срещу семейство Кортейо се затвори без липсващи брънки. Няколко часа по-късно Хосефа беше труп.

На другия ден съседите на палата Родриганда — останал почти запустял след оттеглянето на французите — забелязаха, че се обитава от повече хора, отколкото преди. Но кои бяха тези лица, не узна никой. Те не предоставяха възможност да бъдат видени, тъй като вестта, че граф Фернандо е още жив, не биваше да проникне в Испания, преди самият той да е пристигнал там.

За кратко време имаше да се уредят много неща и доста мъчнотии да се преодолеят. Една нощ значителен брой конници, обграждащи няколко коли, пое в тръс през града, отправяйки се по пътя, по който пътуваше дилижансът за Веракрус.