Карл Май - Край Бизоновото езеро

— Дон Агустин, Убиеца на апачи и Монтана нека дойдат на съвещание със Соколово око!

Без изобщо да чака покана, той пристъпи пред тях в палатката, но там предпочете да остане прав, вместо да седне.

— Убиеца на индианци по някоя следа на апачите ли е дошъл до Рио Хила?

— Не.

— Да е видял Монтана бойните канута на чакалите във водата?

— Не.

— Разбойниците на саваната са се присъединили към кучетата на апачите. Те се крият в Рио Хила — там, където тя пие водите на Бизоновото езеро. Но зад тях са спрели воините на команчите с Големия орел, Падащата светкавица и Големия скаут. Тибурсио искаше да тръгне да предупреди бледоликите, ала Големия орел вече не може да се раздели с него.

Дон Агустин се изплаши за дъщеря си. Не беше и мислил, че опасността е толкова близо.

— Какво ще каже моят червен брат, как да постъпим?

— Той няма да каже нищо. Той иска първо да чуе гласовете на бледоликите.

— Не бива да ги допуснем да приближат. Трябва да ги изпреварим. Заедно с моите вакероси ние сме осемнайсет мъже…

— Лорд Уолърстоун не го бройте — намеси се Уилсън.

— Е, добре, значи седемнайсет. Колко команчи има при себе си червеният ми брат?

— Десет.

— Което означава, че сме общо трийсет мъже. Ами апачите колко души наброяват?

— Соколово око не можа да види техния брой, тъй като тръгна към белите, а не към врага, когато видя следите на апачите.

— Ако ги нападнем неочаквано, вероятно ще трябва да броим по няколко неприятели на бял. С колцина би се заела ръката на Соколово око?

Команчът отметна платнището на входа и посочи коня си.

— Тези скалпове команчът взе сам за половин слънце! — отговори гордо.

Хасиендерото го погледна невярващо.

— Той казва истината — потвърди Уилсън.

— Тогава тази нощ ще ги нападнем. Нека Соколово око каже това на своите и да ни прати човек, който да ни отведе до враговете. Като ги притиснем между два огъня, те със сигурност ще бъдат унищожени.

Другите двама дадоха съгласието си. Соколово око обаче излезе вън на открито и огледа околността.

— Команчът няма да го стори — отговори, като се върна.

— Защо?

— Той ще улови чакалите, както бледоликите залавят конете на саваната — заяви, посочвайки корала. — Апачите ще разставят стражи, които ще забележат приближаването на бледоликите. Битката няма да ги изненада и те така ще се прикрият, че ще избият мнозина от белите.

— Това е вярно — съгласи се Диас. — Един индиански бивак трудно може да бъде нападнат незабелязано.

— Пък и когато слънцето залезе, апачите ще пратят съгледвачи към Бизоновото езеро.

— Тогава нека моят червен брат каже какво да правим!

— Команчът смята, че Ел Местисо ще дойде още по слънце, за да огледа лагера на бледоликите при Бизоновото езеро. Той ще го намери на мястото, опасано от оградата.

— А защо?

— Нека брат ми остави команча да говори. Той не бива да види Убиеца на индианци, Монтана и мъжа с четирите очи. Той ще реши да нападне мястото по време на утринния полъх…

— При това положение той ще ни унищожи — рече Диас. — Той няма да проникне през входа на корала, а ще предприеме атаката си от дърветата, които извисяват върхари околовръст ограждението.

— Убиеца на индианци е храбър воин, нека той прави каквото иска, но по-напред да чуе гласа на команча! Ел Местисо иска да отвлече красивата дъщеря на белите воини. Той няма да се съгласи да заговорят куршумите, които биха могли да я улучат, а ще проникне през портата на корала. Но вътре той няма да намери бледоликите, а само техните вигвами, и когато поиска да се върне, мястото ще бъде затворено и от дърветата ще загърмят пушките на бледоликите и команчите. Ако той види, че белите са сигурни, няма да се промъкне с краката на котката, а ще дойде до Бизоновото езеро с канутата си. Нека моите бели братя бързо пренесат своите вигвами в мястото, което те наричат корал, а красивата дъщеря на бивака нека седне пред колибата си, та разбойникът да я види и да изгуби мислите си!

Планът беше хитър и нямаше как да не дадат съгласието си. Обсъдиха го във всички подробности, после команчът препусна. След изтичането на половин час палатките с всички лагерни принадлежности се намираха в корала. Част от вакеросите изчезнаха — с тях и Диас.

По-трудно беше англичанинът да се склони да изиграе ролята си. Уилсън влезе в неговата палатка.

— Сър Уилям?

— Мастър Уилсън!

— Тази нощ ще бъдем нападнати от диваците!

— Не ме е грижа!

— Те може би ще ни убият!