Карл Май - Край Бизоновото езеро

— Не ме е грижа!

— Вас също, сър Уилям!

— Мен? — Той улови очилата си и се вторачи с широко зейнала уста и всички признаци на безкрайно удивление в събеседника си. — Goddam, мен не! Ами че вие тогава за какво сте?

Бръкна в джоба и извади омърсена и протрита хартия.

— Ето какво е вписано в договора: «Срещу споменатото възнаграждение горепосоченият мастър Уилсън има задължението да закриля и защитава сър Уилям от всички опасности на пътуването, посочени тук: индианци, пантери, ягуари, тигри, мечки от всякакъв вид и големина, гърмящи и други змии, алигатори, жажда, глад, наводнение, горски и саванен пожар.» Чухте ли, мастър Уилсън?

— Да. Ама писано ли е нещо за бели и метиси?

— No. Не съм го отбелязал, защото те не биха ми донесли опасност.

— И въпреки това нападението ще бъде ръководено от един бял и един метис!

— Well, в такъв случай ще включим допълнително тези хора в договора!

— Няма начин.

— Тогава оседлавам и си тръгвам!

— И няма да се сдобиете с Бегача на прерията!

— Goddam, това е вярно! Мастър Уилсън!

— Сър Уилям!

— Ще останете ли, ако за тази нощ ви освободя от нашия договор?

— Аха, схващам какво искате!

— Какво?

— Вие отдавна имате мерак да нарисувате едно индианско сражение!

Хитрият янки много добре знаеше как да подхване своя човек.

— Ех, така си е! Значи ще останете, ако ви освободя?

— Ако се биете наравно с другите!

— Well, ще го сторя!

— Запишете тогава споразумението в моя екземпляр!

Той измъкна подобен лист, върху който англичанинът нанесе исканата забележка.

По-късно двама мъже се запромъкваха от Рио Хила към Бизоновото езеро през най-гъстата част на гората. Те стигнаха незабелязано, както си мислеха, окрайнината на гората и обследваха околността на езерото.

— По дяволите, ама че непредпазливец е тоя Пена! Чувал ли си някога, старо, да се разполага бивак в корал?

— Защо не? Там той се мисли за по-сигурен, отколкото на открития бряг. Ловът на коне не е започнал, така че там може да се изтяга в палатката си по-удобно, отколкото другаде!

— Всъщност давам му право, но… хмм, трябва да видим с колко хора разполага. Ела!

Те се промъкнаха с голяма предпазливост до оградата на корала и се покатериха на един гъсто зашумен дъб, през чиито клони обгърнаха с поглед мястото.

— Ето я седи си и вие китка! Старо, ще дойда да я взема, та ако ще и само два дена от живота ми да остават. Ел Местисо се нуждае от жена и това ще бъде тя!

— Ел Местисо е изкукуригал! — разгневи се Мано Сангриенто.

— Тихо, старо, ако не искаш да опиташ ножа ми! Твоята част от грабежа ще си получиш. Десет вакероси, Пена и дъщеря му… необходимо е само да влезем — другото е леснотия.

— Това е вярно! После ставаме господари на Бизоновото езеро, залавяме конете на хасиендерото и се стаяваме, докато дойдат господарите на саваната. По-лесно никоя работа не ни се е удавала!

Те се смъкнаха надолу и изчезнаха в посоката, от която бяха дошли.

Соколово око влезе в палатката на хасиендерото, който бе изненадан да види толкова скоро команча.

— Соколово око!

— Команчът наблюдаваше Дяволите на саваната — те седяха на едно дърво и зяпаха дъщерята на бледоликия. Ще пристигнат през портата, както команчът каза. Хоуг!…

Денят мина, настъпи нощта. Дълбока тишина цареше над езерото и неговата околност. Стражевият огън полека-лека догоря, и саванната жаба, която се чува едва след полунощ, надигна своя дълбок, мощен глас.

Откъм водата на канала се разнесе тихо, едва доловимо плискане и четири тъмни канута спряха едно зад друго под дърветата на гората.

Тъмни силуети се запромъкваха начело с Метиса и баща му по периферията на гората към корала. Във всяко бойно кану остана по един боец за стража. Другите изчезнаха нечуто зад палисадата.

— О-хиии, о-хиии! — проехтя внезапно бойният вик на команчите.

Четири фигури скочиха в канутата… Броени минути по-късно те се затичаха към корала със скалповете на апачите в пояса.

Едва бе прозвучал викът и от другата страна на палисадата просветля. Големи снопове горящи клони прелетяха в ограждението, където апачите стояха стъписани от внезапния вик на врага пред празните палатки.

Огньовете осветиха корала и от всички страни веднага последва залп, създавайки голяма бъркотия сред изненаданите апачи. Те се втурнаха един през друг към корала. Той обаче се оказа залостен отвън.

— Напред! — изтътна мощният глас на канадеца и през оградата наскачаха тъмните фигури на бели и команчи.