Карл Май - Край Бизоновото езеро

— Той беше толкова наблизо, че исках да си спестя куршума, пък и си мислех, че сина му също няма да е далече. Оказа се, че той се изкатерил от другата страна и се промъкнал зад мен. Когато замахнах за удар, Ел Местисо улови ръката ми, пушката излетя и бях заклещен от двамата негодяи.

— По дяволите! Казах си, че трябва да са били двама, защото един нямаше да може да те надвие. Що се отнася до пушката, сине мой, тя не е изгубена, ето я, виси на седлото на коня ми. Но разказвай нататък!

— Мано Сангриенто поиска да ме намушка, ала аз отбих ножа. В битката се претърколихме по платформата и паднахме през отсрещния ръб. Аз изгубих съзнание и когато дойдох на себе си, около мен беше тъмно и влажно. Лежах вързан в някаква лодка и те гребяха по един подземен канал, който се вливаше в Рио Хила.

— И после? Какво ти сториха?

— Нищо. Освен от ругателства, глад и жажда няма от какво друго да се оплача. Те възнамеряваха да ме предадат на Черната птица, който е на път за Бизоновото езеро със своите воини, и вече предвкусваха радостта как ще пленят и вас, понеже и те като мен бяха убедени, че ще намерите дирята ни и ще ни последвате.

— Добре, сине мой, те не са се излъгали, само че уловът ще бъдат те, а не ние! Ето ти ножа и шапката — намерихме ги при пирамидата. А сега трябва Да се нахраниш и да изсушиш дрехите си. Ще запалим огън.

Отсреща на брега също се извиха няколко пламъка. Индианците разтапяха на тях смолата, с която щяха да уплътнят канутата си от кори.

Соколово око се приближи до Фабиан.

— Познава ли моят храбър брат дъщерята на белия мъж, който се нарича Пена?

Седналият край огъня Фабиан вдигна изненадано Поглед.

— Червеният ми брат е слушал за Росарита? — и една издайническа червенина се разля по страните му.

— Соколово око говори за нея с един сиболеро, отиващ към Бизоновото езеро, където сеньор Пена ще се появи с дъщеря си, за да залови стадата коне!

Фабиан скочи уплашено.

— Тя ще бъде при Бизоновото езеро? Соколово око, татко, Пепе, ставайте, бързо, трябва да тръгваме!

Команчът се усмихна.

— Нека моят брат изчака, докато канутата бъдат спуснати във водата. Соколово око нареди да предупредят красивата дъщеря на белите!

— И въпреки това трябва да побързаме, за да стигнем навреме!

Този подтик не бе нужен, защото и самите команчи държаха час по-скоро да последват апачите. Не след дълго Бизоновата грива докара до острова първото кану. Соколово око го посрещна със сериозен поглед.

— Бизоновата грива има ръка, която никога не пропуска целта, ала неговият куршум ръждяса в пушката.

— Куршумът на команча улучва, когато трябва да улучи!

— Защо той не е пронизал сърцето на Дяволите на саваната?

— Ел Местисо? — попита смъмреният удивено.

— Ел Местисо и Мано Сангриенто са били пленили Големия скаут. Той им се изплъзнал във водата на реката, а пушките на команчите си мълчали.

Бизоновата грива сведе очи. Той едва сега узна какви врагове е пропуснал да минат безпрепятствено, макар да са били в ръцете му.

— Бизоновата грива не познаваше разбойниците! — опита да се оправдае.

— Но той е видял, че те са държали в плен един бледолик, значи няма как да са били добри мъже! Моят брат е извършил голяма грешка, но устата на Соколово око ще я премълчи във вигвама на Умната лисица, защото Бизоновата грива ще си държи очите отворени, за да доведе разбойниците в ръцете на команчите! Мина ли край острова един бледолик с четири очи?

— Той беше тук, а другият бледолик каза, че Соколово око ще дойде.

Едва сега Соколово око се сети нещо, което почти бе забравил. Той пристъпи към тримата ловци.

— Познава ли Големия орел Монтана Уилсън?

— Зная името му. Били сме заедно в територията на сивите мечки, без да се срещнем. Той е голям ловец. Слушал ли е моят брат за него?

— Той го видя и говори с него. Той трябва да предаде неговия поздрав на Големия орел и Падащата светкавица. Монтана тръгна към Бизоновото езеро, за да ги чака там. Той е бил на Бизоновия остров и е говорил с команчите, които чакаха Соколово око. С него има един бледолик с четири очи, който е голям шаман. Нека моите братя погледнат!

Той разхлаби седлото на коня си и издърпа картината, която показа на ловците с безкрайна гордост.

— Санта Лаурета, това е Соколово око, жив-живеничък! — възкликна Пепе. — Явно при Уилсън има някакъв художник, носещ очила, които команчът нарича очи.

Картината предизвика удивления и Соколово око трябваше да разкаже за срещата си с Монтана.